Между България и Словакия съществува един специален духовен мост, основаващ се на мисията на светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, и техните ученици. През втората половина на IX век двамата византийски книжовници са изпратени във Великоморавия, част от която е днешна Словакия, да проповядват християнството на славянски език. За превода на богослужебните книги Константин-Кирил Философ е създал глаголицата. И днес сложната графична система на първата славянска азбука мотивира учени и артисти към нейното задълбочено изследване и преосмисляне. Глаголицата вдъхновява и скулптора Андрей Врабчев да я пресъздаде в монументалното произведение „АБВ” – еднотонна сфера от черна стомана с диаметър 2,4 метра. Българинът е единственият представител на Балканите в тазгодишното XX издание на фестивала „Скулптура и обект” в Братислава. До края на август неговият прочит на глаголицата ще привлича погледите на посетителите в градината на президентството в словашката столица.

За Андрей Врабчев пресъздаването на графичната и символична система на глаголицата чрез „езика” на скулптурата е лично предизвикателство:

Глаголическата писменост е построена върху много ясни геометрични принципи. Но създаването на азбуката е протекло на базата на християнски символи и идеи – за Радио България разказва Андрей Врабчев. – Има фигура модул, която съдържа кръг, кръст и триъгълник в себе си. Чрез този модул могат да бъдат изписани всички глаголически знаци. Той е графичен символ на „Аз съм Бог Исус Христос от началото до края”. В житията се посочва, че Константин-Кирил Философ пише азбуката за една вечер, а всъщност цялата глаголица се съдържа в този модул. Съответно отнемането или оставянето на тези елементи изобразява цялата логика на глаголицата. Този геометричен принцип даде възможност за един нов прочит на азбуката в пространството – тоест тя да се превърне в чисто пространствен проблем, съдържащ се в скулптурата.

В рамките на фестивала Българският културен институт в Братислава показва и други творби на Андрей Врабчев, градящи културните мостове между българи и словаци.

„Пресвето сърце Исусово” представлява един от символите на католическата деноминация (вяра). Огънят е част от този символ, но аз се отказах да го скулптирам. Заместих го със свещи от нашите православни храмове, в което някои хора видяха вид християнско единение.

След края на фестивала в Братислава скулптурата „АБВ” ще продължи да разказва историята на глаголицата във Виена, където ще бъде изложена в Българския културен институт Дом „Витгенщайн”.

Снимки: Андрей Требатицки/Andrey Trebaticky