Едва 4% от възникналите през това лято пожари са естествени: всички останали са плод на човешко действие или бездействие, сочат данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Много често пожарите тръгват от селскостопански територии: запалването, се оказва най-евтиният начин за почистване на пасища и стърнища. Около 40% от огнените бедствия възникват по тази причина.

Логично е да се запитаме дали зад подобни инциденти стои безотговорност и невнимание или мотивът е икономически, защото огънят е най-евтиният начин за превръщане на полузалесени терени в пасища.

Пасищата са голямото предизвикателство пред българската държава не само по отношение на пожарите, но и ако се вгледаме в състоянието на животновъдството. Според Владимир Константинов от Изпълнителната агенция по горите към МЗХ:

При нас през последните години животновъдството отбелязва спад и пасищата са изоставени. В тях са пораствали дървета и те са превърнати в полузалесена територия. За да получат европейска субсидия, собствениците и арендаторите на пасища, трябва да поддържат терена във вид, който да прилича на пасище. Когато почистването се прави с необезопасена техника, често се стига до пожари. 

В останалите страни от Южна Европа, където животновъдството е развито, пасищата са поддържани в необходимия вид и въпреки формалната прилика, че пожари горят в Португалия, Испания и Гърция, има разлика със случващото се у нас и тя е в причините.

Пожарът е най-лесният начин за собствениците на терени да се освободят от нежелана растителност – продължава Константинов. – Те обаче не си дават сметката, че този начин не е нито безопасен, нито екологичен. Срещу извършителите са предвидени икономически санкции, когато се докаже, че собственикът или арендаторът умишлено са запалили пасището. Те не получават субсидията, за която кандидатстват във фонд „Земеделие“. Преди 10 години тази мярка, приложена към собствениците и арендаторите на стърнища, е дала резултат. Ако бъде възприета спрямо пасищата, вероятно също ще разреши проблема. Засега тя е залегнала в изискванията на фонд „Земеделие“. Когато постъпят исканията за субсидии, се предприемат проверки и при доказано опожаряване, вероятно собственикът ще бъде санкциониран със сумата, която е заложена в нормативните документи. Все още кампанията по изплащане на субсидиите не е започнала.

Ползването на пасища се поощрява от фондовете на ЕС, защото така се предотвратява натрупването на лесно запалим материал в земеделските терени. А поощряването на развитието на малки и средни ферми пък е част от стратегията за получаване на екологични храни. Стремежът да бъдат усвоени европарите, а не да се развие животновъдството обаче, като и липсата на ясни цели от страна на отговорните институции, са в основата на изкривяването, довело до катастрофални резултати, каквото е опожаряването на терени, вместо развитие на отрасъла.

Държавните институции в лицето на МЗХ и МВР са взели необходимите мерки за опазване на горите от пожари, уверяват ни от Изпълнителната агенция по горите – проверени са изпълнението на предпазните мерки и готовността за реакция при пожар.

Въпреки това от пожари през настоящата година са пострадали над 11 хил. дка горски площи. Колко точно са опожарените гори, никой не се наема да каже, защото ситуацията се променя в рамките на часове, а средата на август бележи разгара на пожаропасния сезон. Според Константинов у нас средно годишно от огнената стихия биват засегнати около 110 хиляди дка гори.