Безработицата в България е намаляла през второто тримесечие на годината до най-ниското си ниво от 2010-та, като в момента тя е около 10%, сочат данните на НСИ, а броят на заетите е над 3 млн. души. Резултатът обаче бележи относително възможностите на икономиката ни за разкриване на работни места. Въпреки положителната тенденция, през месеците от април до юли заетостта леко се е увеличила, но темпът на нарастването й се е забавил.

Създадени 31 хиляди работни места  на годишна база сочат последните данни на НСИ за второто тримесечие на 2015-та, – коментира Явор Алексиев от „Института за пазарна икономика“ (ИПИ). – През последното тримесечие на 2014-та , както и в началото на тази година, икономиката създаваше между 50 и 60 хиляди работни места на годишна база. За първи път виждаме наистина низходяща тенденция за второ поредно тримесечие, при която имаме намаляване на новоразкритите места. Чисто статистически, забавянето е факт. Според нашите анализи, спадът на безработицата не може да продължи с темповете, с които се случваше до момента, като причината е, че голяма част от хората, които можеха, най-вероятно вече са намерили работа. Съответно, безработицата се ограничава до нейния структурен компонент.

От една страна, малко са конкурентоспособните специалисти извън пазара на труда, но от друга – инвестициите в икономиката са недостатъчни, за да се стимулира по-висока заетост. Въпреки ниската си квалификация, част от безработните напускат страната и намират работа зад граница, най-често в по-развитите икономически страни от ЕС. „Изтичат“ и много специалисти, като медицински кадри, които не са удовлетворени от условията на труд и заплащане у нас.

Все още има инерция в пазара на труда. Очакваме до края на годината да продължи ръстът на заетите в икономиката, особено предвид на факта, че третото тримесечие е най-силно, прогнозира още анализаторът.

Възстановяването обаче не е равномерно. То засяга няколко от големите областни центрове, а в много от другите райони не се наблюдава развитие.

В края на миналата година и началото на тази, възстановяването беше равномерно разпределено върху територията на страната, докато това, което получихме сега като информация за периода между април и юли тази година, показва, че огромната част от работните места са разкрити в София и Варна – коментира Алексиев. – Особено притеснителен е спадът в Южен-Централен район(Смолян, Кърджали, Хасково), където с изключение на Хасково, мисля, че всички останали области губят работни места на годишна база. А именно Южният Централен район предвождаше възстановяването на пазара на труда за периода 2012-2014-та. Положението в Северозападния и Северния Централен район, остава тежко с изключение на Велико Търново. Областите Габрово и Русе са сравнително стабилни, но в Северозападна България няма индикации за напредък.В някои области дори не може да говорим за започване на тенденция на възстановяване, напр. област Ловеч, Монтана, отчасти – Видин.

Въпросът е, в задънена улица ли е стопанското развитие на малките градове на България, след като местните фирми почти не инвестират, а интересът от страна на чуждите капитали, които основно движеха българската икономика преди кризата, е спаднал драстично. Скъпият финансов ресурс, несигурната бизнес среда и ниската покупателна способност на населението, спират стопанската инициатива на гражданите и бизнеса.

Последните публикувани данни на БНБ за преките инвестиции през полугодието, въпреки анемичния им ръст от почти 2 процента, потвърждават нерадостната картина: голяма част от тях са разпределени в капитала на дружествата, т.е. послужили са за покриване на загуби.