В началото на следващата година трябва да започнат проучвания за нефт и газ в блок "Хан Аспарух" в акваторията на Черно море. Това обяви премиерът Борисов, визирайки проект на три големи международни компании, които чакат зелена светлина още от 2012 г. Според сегашното консервативно правителство в София, причината за протакането бил кабинетът Орешарски, който се опасявал, че добивът на газ в България ще отслаби зависимостта на страната от руските газови доставки.

Специалистите смятат, че на територия от 14 хил. км2. на 80 км. от Варна ще намерят големи залежи. Надеждите им се подхранват от факта, че в съседни румънски води бяха открити между 40 и 80 млрд. м3. газ. През последните години потреблението на България е около 4 млрд. м3. годишно, а очакванията са, до 2015 тези количества да нараснат до 6,3 млрд. Към момента страната ни внася около 85% от нужните количества природен газ от Русия и беше една от най-потърпевшите от газовата криза в началото на 2009 г.

Тази криза е вододел в енергийната политика на цяла Европа. От тогава усърдно се търсят алтернативни на Русия източници и някои страни ги намериха. Съседна Румъния разработи собствени газови находища и днес се налага да внася едва 10% от нужните й количества. Литва закупи танкер, който на брега на Балтийско море се превърна в огромен терминал за втечнен газ. Дългият 300 м. танкер е кръстен "Independence" (независимост) и това казва всичко: капацитетът от 170 хил. м3. газ може да осигури 90% от необходимото количество газ за трите прибалтийски републики.

А какво прави България? От 2009 г. насам се придвижва в ритъма на тангото – две напред, една назад. Всяка смяна на правителството в София води до нови приоритети в газовата политика. До днес нито един от планираните големи проекти не е завършен. Амбициозният газопровод "Набуко", който трябваше да заобиколи Русия като доставчик и да осигури директен достъп на ЕС до находищата в Каспийско море, се провали. "Южен поток" очевидно също няма да има. Декларираното още през 2009 г. желание на България да разнообрази газовите си доставки остава само на хартия. Мъчителното изграждане на газови връзки със съседните държави Турция, Гърция, Румъния и Сърбия дори вече не е тема за медиите. А беше шумно рекламирано като спасение от руския монопол. Макар и с осигурено частично европейско финансиране, 6 години след газовата криза не е завършен нито един от четирите интерконектора.

Сега новата надежда се казва "Хан Аспарух". Проучванията за нефт и газ в Черно море датират от над 25 години, припомнят специалистите. И добавят, че са необходими ясна политическа воля и стратегия, за да продължат проучванията в Черно море. Точно това обаче е хроничният проблем на българската политика във всяка област – липсата на последователност.