Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стрес тестът на банките – поредният плацебо ефект?

БНР Новини
Снимка: архив

Около 1,7 млн. лв. без ДДС е прогнозната стойност на предстоящия преглед на качеството на активите на българските банки. Въпреки това, от бранша гледат на него като на профилактичен преглед, който ще потвърди доброто здраве на банковата система.

Бъдещият мониторинг е заложен в Националната стратегия за реформи, а повод за него е кризата около фалиралата КТБ. Остава отворен въпросът – предвидими ли са подобни събития и ако не са, психологическият ефект оправдава ли разходите.

Преди оглавяваната от Цветан Василев банка да изпадне в несъстоятелност, БНБ периодично осъществяваше надзор на търговските банки и нищо не подсказваше бъдещата катастрофа. След като финансовата институция беше поставена под особен надзор, назначените от регулатора одитори обявиха, че голяма част от кредитите трябва да бъдат класифицирани като загуба. Липсата на достъп до кредитните досиета и новата за нашата банкова система методика, по която беше изготвена оценката на активите, обаче оставиха съмнения, че се касае за едно упражнение по смятане, което нагажда резултатите към предварително разпространената в публичното пространство теза, категоричен е Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН.

А фалитът на КТБ, за който все още БНБ не е дала официално обяснение, все повече прилича на самопричинена криза. Подобни събития са много редки и на практика не могат да бъдат заложени в лимитите на едно изследване, какъвто е стрес тестът, коментира още финансистът.

Очаква се оценката на банковата система да покаже кои са най-нестабилните банки. От друга страна, обаче, известна информация е налична и в момента в статистиката на БНБ, в частта за пасивите на банките.




СнимкаНа практика, идеята на стрес теста е да се вземат конкретни параметри от всички активи на банките и на тази база да се направи реална преценка каква е тяхната стойност
заяви Григор Сарийски. – Кредитите са основната част от банковите активи, т.е. трябва да се вземе информация за кредитите, за кредитополучателите и на базата на тези параметри, да се оцени какъв е шансът да бъдат върнати. Периодична оценка на кредитите се прави и сега: колко от тях са редовно обслужвани и колко – не, колко са под наблюдение и какви са загубите. В много от банките все още не се наблюдават параметрите, които се изискват, за да бъдат оценени. Необходимо е настройване на софтуера, въвеждане на нови методики и ангажиране на допълнителни експерти. Това е доста тежка процедура и към нея трябва да се подходи внимателно.

Първоначално тя беше предвидена за 2016-та, но както виждаме, сроковете са скъсени. Наскоро премиерът Борисов хвърли бомба, казвайки в сутрешния блок на една телевизия, че „държавата е подпомогнала Х банки, за да не паднат“. Казаното от премиера прозвуча противоречиво, при липсата на достатъчно прозрачност и при положение, че за банковата ни система се твърди, че е с висока ликвидност.

Григор Сарийски коментира процесите във финансовия сектор така:

От края на 2014-а до сега, активите на т.нар. „гръцки банки“ намаляват. Допускам, че при тях е имало необходимост от оказване на ликвидна подкрепа. На второ място, но мога само да гадая, тъй като официалната информация е много оскъдна, имаше период, през който активно се разбиваха депозити, т.е. намаляваха тези, които са над 100 хил. евро. Ако в една банка са били концентрирани големи депозити, възможно е да се наложи ликвидна подкрепа, след като депозантите са започнали да ги разбиват. Банковата система у нас е стабилна, но няма как една банка да издържи на целенасочена атака или събитие, което е малко вероятно, като раздробяването на депозитите.

Предстоящите стрес тестове на банките няма да решат един от основните проблеми: липсата на прозрачност. Данните за търговските банки у нас са оскъдни и се публикуват на тримесечен принцип, а обобщена информация за цялата система излиза всеки месец. Централната банка на Молдова например публикува детайлни данни за всяка кредитна институция ежемесечно. И там секторът е по-прозрачен.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Мирослав Боршош и посланик Жоел Майер

България иска да привлича френски туристи

Министърът на туризма Мирослав Боршош се срещна с посланика на Франция Жоел Майер. Те са разговоряли за развитието на туристическите отношения и възможностите за по-активно позициониране на България на френския туристически пазар. Боршош е пояснил, че се..

публикувано на 29.04.25 в 09:26

"Нощ на мюзикълите" във Велико Търново предлага любими класики и съвременни хитове

Жителите и гостите на Велико Търново са поканени днес на "Нощ на мюзикълите", по време на която ще прозвучат откъси от световноизвестни продукции като Dance of the Vampires, Mamma Mia! и We Will Rock You. На сцената ще излязат артисти от..

публикувано на 29.04.25 в 08:05
Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ

Български, хърватски и португалски артисти ще преобразят педиатрично отделение в София

Артисти от Хърватия и Португалия заедно с екип от преподаватели и студенти от Нов български университет ще преобразят педиатричното отделение в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”, съобщиха от НБУ. Българската болницата заедно с две лечебни заведения в..

публикувано на 28.04.25 в 19:06