Около 1,7 млн. лв. без ДДС е прогнозната стойност на предстоящия преглед на качеството на активите на българските банки. Въпреки това, от бранша гледат на него като на профилактичен преглед, който ще потвърди доброто здраве на банковата система.

Бъдещият мониторинг е заложен в Националната стратегия за реформи, а повод за него е кризата около фалиралата КТБ. Остава отворен въпросът – предвидими ли са подобни събития и ако не са, психологическият ефект оправдава ли разходите.

Преди оглавяваната от Цветан Василев банка да изпадне в несъстоятелност, БНБ периодично осъществяваше надзор на търговските банки и нищо не подсказваше бъдещата катастрофа. След като финансовата институция беше поставена под особен надзор, назначените от регулатора одитори обявиха, че голяма част от кредитите трябва да бъдат класифицирани като загуба. Липсата на достъп до кредитните досиета и новата за нашата банкова система методика, по която беше изготвена оценката на активите, обаче оставиха съмнения, че се касае за едно упражнение по смятане, което нагажда резултатите към предварително разпространената в публичното пространство теза, категоричен е Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН.

А фалитът на КТБ, за който все още БНБ не е дала официално обяснение, все повече прилича на самопричинена криза. Подобни събития са много редки и на практика не могат да бъдат заложени в лимитите на едно изследване, какъвто е стрес тестът, коментира още финансистът.

Очаква се оценката на банковата система да покаже кои са най-нестабилните банки. От друга страна, обаче, известна информация е налична и в момента в статистиката на БНБ, в частта за пасивите на банките.

На практика, идеята на стрес теста е да се вземат конкретни параметри от всички активи на банките и на тази база да се направи реална преценка каква е тяхната стойност

Първоначално тя беше предвидена за 2016-та, но както виждаме, сроковете са скъсени. Наскоро премиерът Борисов хвърли бомба, казвайки в сутрешния блок на една телевизия, че „държавата е подпомогнала Х банки, за да не паднат“. Казаното от премиера прозвуча противоречиво, при липсата на достатъчно прозрачност и при положение, че за банковата ни система се твърди, че е с висока ликвидност.

Григор Сарийски коментира процесите във финансовия сектор така:

От края на 2014-а до сега, активите на т.нар. „гръцки банки“ намаляват. Допускам, че при тях е имало необходимост от оказване на ликвидна подкрепа. На второ място, но мога само да гадая, тъй като официалната информация е много оскъдна, имаше период, през който активно се разбиваха депозити, т.е. намаляваха тези, които са над 100 хил. евро. Ако в една банка са били концентрирани големи депозити, възможно е да се наложи ликвидна подкрепа, след като депозантите са започнали да ги разбиват. Банковата система у нас е стабилна, но няма как една банка да издържи на целенасочена атака или събитие, което е малко вероятно, като раздробяването на депозитите.

Предстоящите стрес тестове на банките няма да решат един от основните проблеми: липсата на прозрачност. Данните за търговските банки у нас са оскъдни и се публикуват на тримесечен принцип, а обобщена информация за цялата система излиза всеки месец. Централната банка на Молдова например публикува детайлни данни за всяка кредитна институция ежемесечно. И там секторът е по-прозрачен.