„Югоизточна Европа и европейската интеграция: политически, социално-икономически и културни аспекти”– това е мотото на XIмеждународен конгрес за източноевропейски изследвания, който се провежда в София от 31 август до 4 септември. Повече за историята на конгреса ни разказва проф. Александър Костов от Института за балканистика:

Основен организатор на конгреса е Международната асоциация по изучаване на Югоизточна Европа. Тя самата е създадена през 1963 година, във времето на Студената война, когато, независимо от сложната политическа ситуация, все пак се появяват благоприятни условия за научно сътрудничество. Тогава започват работа и много изследователски центрове в региона. Асоциацията изучава историята, литературите, изкуствата, обществата от древността до наши дни. Първият конгрес по балканистика /както е известен у нас/ се провежда в София през 1966 година. Следващото му издание в българската столица е през 1989 година. По традиция организатор от българска страна е Институтът за балканистика с център по тракология към БАН.

В XI конгрес участват повече от 250 специалисти в различни сфери на изследвания от 26 държави. Тук е събран световният академичен елит в областта на югоизточноевропейските проучвания. Разбира се, представени са всички страни от региона, както и големи изследователски центрове от Русия, САЩ, Китай, Япония.

Този конгрес е посветен на една изключително актуална тема – „Балканите и европейската интеграция”, като се набляга не само на процеса на фактическото присъединяване на страните от региона към Европейския съюз, но и на интеграцията в малко по-широк смисъл. Разглежда се участието на балканските държави в европейското семейство във всяко едно отношение – културно, политическо, икономическо, през периодите, предшестващи същинското присъединяване. Темите са 18 на брой и са пряко или косвено свързани с мотото на форума. Застъпени са литература, езикознание, история, изкуства, медии. Икономическата ни сесия беше много любопитна и предизвика интерес – тя беше свързана с руските и китайски инвестиции в Югоизточна Европа. Има специално отделена тема за НАТО на Балканите.

Много са любопитните и малко известни факти, които учените представят. Професор Александър Новик от Русия например разказа за едно от изследванията си:

Статията ми е свързана с медицинските практики на албанците, които живеят в Украйна. Тяхната история е много интересна. В края на XVIв. или началото на XVIIв. голяма група албанци напускат родните си места и се заселват в района на град Варна. Там живеят в продължение на 3 века и по времето на Руско-турската война от 1877-1878 г. заедно с българи и гагаузи са принудени да напуснат селата си. Руското правителство им разрешава да се заселят в района на град Одеса, където в четири села те живеят и до днес и пазят своите език и традиции, силно повлияни, разбира се, от българските.

Примерите за съвместно съжителство на Балканите са много и без съмнение са особено актуални при съвременната тежка бежанска обстановка. Тази тема също намери място в докладите. А след дългите и интересни научни сесии участниците имаха възможност да посетят концерт на Камерния ансамбъл на софийските солисти, да се възползват от организираните екскурзии до различни градове в България.