Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще покрива и преструктурирането на кредитни институции. Това предвижда приетият наскоро нов Закон за гарантиране на влоговете. По стария нормативен акт, набраните средства можеха да се ползват само за защита на спестяванията, чиито размер не надвишава 100 хил. евро. Допълнителната функция, с която се натоварва фондът е в изпълнение на Директива 59 на Европейския парламент от 2014 г. (за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници).

Според Европейската комисия, приетият документ е част от новите правила за 28-те страни членки на Евросъюза и цели прекратяване на старите практики за спасяване на банки, които струват милиарди евро на данъкоплатците по време на криза. Всички необходими средства за обслужване на банковата несъстоятелност, следва да се наберат от сектора, под формата на специални фондове за преобразуване, се казва още в съобщението на институцията. Между редовете може да бъдат прочетени и профилактични мерки за ограничаване на гръцката дългова криза, опасността от която все още не е неутрализирана.

Както се казва: „Дотук добре”. Идеята е справедлива, още повече, ако допълнителната функция на този защитен механизъм бъде обезпечена със съответния бюджет.

В новия закон, който трябваше да изпълни изискванията на Директива 59 обаче, съвсем по български, се прокрадват и още редица промени, които поставят под съмнение възможностите на Фонда да изпълни основното си предназначение, а именно да гарантира влоговете на гражданите до 100 хил евро.

Сред тях са значителното намаляване на размера на Фонда до един процент от сумата на защитените депозити. По старата нормативна уредба размерът му беше три процента. Срокът за набирането му е 9-годишен и е фиксиран на 3 юли 2024-а, което е доста дълъг хоризонт, предвид на скромния размер. Само за сравнение, при фалита на КТБ, въпреки по-големия си размер, се оказа, че набраната във Фонда сума не е достатъчна за покриване на загубите.

По данни на БНБ към края на юли 2015-а, депозитите на фирми и граждани в банковата ни система са около 31,2 млрд. евро (9,2 млрд. евро на компаниите и 22 млрд. евро – на домакинствата). Възможно е голяма част от тези средства да са защитени, тъй като след фалита на КТБ се наблюдаваше процес на раздробяване на влоговете. Също към края на юли тази година активите на Фонда са на стойност около 250 млн. евро, а задълженията му са 920 млн. евро.

Новият закон допуска още, когато една банка има ликвидни затруднения, БНБ да отложи изцяло или частично плащанията й към Фонда, но регулаторът няма да публикува информация. По такъв начин се намалява отговорността на финансовите институции към поддържането на стабилността на системата, както и прозрачността й.

Закъсалите банки ще могат да ограничават тегленето за не повече от пет дни, но от друга страна ще могат да ограничат размера на теглените суми за неограничен период.

Създава се още възможност фирмени сметки да се ползват от защита, което е новост и може да създаде условия за корупция. Във връзка със статията потърсихме четирима финансисти и банкери, които отказаха да коментират темата.

На лице ли е защита на спестяванията? Въпросът е отворен.