Разходка из околностите на София на скутер е една от най-новите атракции за онези гости и жители на столицата, които обичат срещите с природата и да разпускат нестандартно. Двама млади мъже – приятелите Ивайло Нотев и Богдан Димитров, които от години са страстни почитатели на скутерите, са убедени, че от тази гледна точка светът е много по-забавен, и решават да споделят своите усещания с максимално повече хора.


Хрумва им да се захванат с организирането на екскурзии със скутер. Тъй като до този момент в България подобна услуга не се предлага, запознават се с опита в други европейски страни. В Лондон, Париж, Барселона се организират в градски условия. В столицата обаче, с нейния натоварен трафик, карането на скутер се оказва екстремно изживяване. Затова приятелите решават да организират екскурзиите си из околностите на София, където има много какво да се види.

Идеята тръгна оттам, че около София има доста манастири и места, наситени с история, – разказва Богдан Димитров. – Само в околностите на столицата могат да бъдат посетени около 40 действащи манастира. Как създаваме нашите екскурзии? Правим си маршрут до дестинация, която не сме посещавали. На място проучваме интересните факти, свързани с обектите, а после ги преразказваме на хората, избрали да пътешестват с нас. Има доста уникални храмове, дори за хора, които не са вярващи. Посещаваме манастирите, по-скоро не като места, свързани с религията, а като дестинация, интересна крайна точка. А по пътя спокойно можем да отседнем на някоя поляна и да си направим пикник.

Сред интересните крайни точки е и манастирът край Горни Богров. Тамошната малка черква пази уникална находка – чудодеен камък, който може да расте. Според мълвата, бил донесен там от Голгота през 13 век от рицари кръстоносци. Освен че уголемява обема си, камъкът се е прославил и с това, че помага при различни заболявания и затова хората ходят да се докоснат до него и да потърсят изцеление.

На какъв принцип двамата приятели подбират маршрутите си?

Да има някаква интересна история около манастира, който ще посещаваме. Също така, пътят трябва да е хубав, защото скутерите са с малки гуми – не можем да стигнем по черни пътища, избягваме и магистралите. Стараем се обектите да са близо до София, да се стига максимум за час в едната посока, заедно с почивките, и да има възможност за пикник или посещение на някаква друга атракция по пътя, – обяснява Богдан.

Нека обаче се върнем отново на темата, защо карането из улиците на самия столичен град е екстремно изживяване. Питам Богдан, какво според него е необходимо, за да се промени ситуацията.

Просто да се спазват правилата и да не се бърза прекалено. В София няма светофари, които да се сменят на повече от минута-две. Не мисля, че някой ще закъснее много, ако изпревари десетина коли по-малко, – споделя събеседникът ни. – Важно е също всеки да дава мигач, когато завива, или да не спира рязко, защото не е спазил дистанция. Може би това ще промени трафика, дори с този брой коли. Единственият проблем е, че всеки казва „Аз съм. Сега е мой ред, аз ще мина пръв. Аз съм по-важен”. И за моторите е опасно, какъвто и да е вид мотори, а за скутерите още повече. Когато те виждат, че си с малък мотор, те си казват „А, той се движи бавно“ и те изпреварват. Особено ако караш малко по в дясно, за да се пазиш, всъщност е по-опасно за теб, защото те решават, че ще те изпреварят не в лявата лента, а директно в твоята, въпреки че по закон всички са равностойни участници на пътя.

Завършваме срещата с призив за повече толерантност по пътищата и с пожелание за успех в начинанието на двамата приятели.

Снимки: личен архив