Все по-сериозни са перспективите на дамите в българската политика. Границата на младостта при жените е по-ниска, според общественото мнение, в сравнение с тази при мъжете. Бракът като формална институция е подложен на съмнение, но децата остават ценност. Това са част от изводите от специално изследване на „Галъп Интернешънъл Болкан”, проведено по поръчка на списание „Жената днес” по повод 70-ата годишнина на списанието.

Социолозите са сондирали актуалните настроения, свързани с жени в публичната сфера. Едни от най-успешните български политици в момента са именно жени – зам.-председател на ЕК, председател на Народното събрание, вицепрезидент, вицепремиери, министри, кметове и т.н. Проверени са били трите най-любопитни хипотези, свързани с дами в политиката. Това са генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и столичният кмет Йорданка Фандъкова.

„Ирина Бокова има реалистична перспектива да бъде генерален секретар на ООН, каза Първан Симеонов – директор на „Галъп Интернешънъл”, но първо трябва да стане официално българският кандидат. Тя беше вече анонсирана от премиера Борисов. 69 на сто от българите вярват, че тя ще бъде българският кандидат, т.е. вярват на премиера, независимо че той често сменя мнението си. 64 на сто от респондентите смятат, че е добре за България Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН срещу 1/5, които са на обратното мнение. Хипотезата Йорданка Фандъкова да стане министър-председател се намира за вероятна сред 43% от запитаните, 53% са на противоположното мнение. 57 на сто обаче считат, че това би било добре за България, на обратното мнение са 36 на сто.

Вероятността Румяна Бъчварова да стане президент се споделя от 13 процента от анкетираните. Факт е, че голяма част от българите не си я представят за президент – 64 на сто твърдят, че няма да е добре за страната. Обществото я приема на сегашната й длъжност, тя е един от министрите с висок рейтинг, но българите все още трудно си представят жена – президент.

Първан Симеонов представя любопитни теми, свързани с ролята на жените в обществото – масовите представи за семейство, доходи и други аспекти на качеството на живот. Например според българите за една жена може да се каже, че е млада до 39-годишна възраст, а за един мъж – до 42. Колкото по-възрастни са запитаните, толкова по-висока става и горната граница на младостта.1351 лв. е личният месечен доход, който според българите е достатъчен, за да кажат, че живеят добре. Както и се очаква, колкото по-голям е реалният доход, толкова повече расте и желаният. Тези които поучават над 1000 лв. сега, в най-голяма степен биха искали доходът им да е над 1500 лв., а онези, които имат по-малко от 250 на месец, почти не назовават числа над 1500.

Първан Симеонов се спира и на реакциите на твърдението „Семейство без брак с едно или повече деца е нещо нормално в днешно време“:

„80 на сто от хората казват „да” на това твърдение, а 15 на сто са на обратното мнение, което означава висока степен на популярност и възприемчивост към този модел на съжителство. Както може да се очаква, в по-високите възрастови групи дяловете на положителните отговори спадат, но дори и там те са по-големи в сравнение с дяловете на отрицателните.”

„Отношението на българите към брака е либерализирано, но ценността да имаш дете е почти безусловна”, коментира Първан Симеонов. С максимата „Животът е безсмислен, ако нямаш деца” се съгласяват 86 на сто от анкетираните, само 7 процента са на обратното мнение.