Баща ми е първият народен музикант, който е застанал пред микрофона на Радио София в предаванията на живо още през 30-те години на миналия век. Завършил е педагогика в Софийския университет, но още от младежките си години свири на пет инструмента – кавал гайда кларинет, свирка, тромпет. Народната музика наистина беше неговият живот. Така е озаглавена и книгата, която написа за него видният наш фолклорист Михаил Букурещлиев.  Баща ми е свирил с прочутите по онова време „Бистришка четворка”, „Кореняшката група“ на Карло Алиев. Създава „Угърчинската група”, „Групата на Цвятко Благоев”. Тези формации са основното ядро на ОНМ на БНР при създаването му през 1952 г., а той става негов концертмайстор. Негови изпълнения звучаха всеки ден по радиото.  Една от големите му заслуги е издирването на народни песни от цялата страна, както и обучаването на изпълнители, които после ставаха част от оркестъра. Живеехме в малък апартамент. Постоянно идваха музиканти, с които той репетираше. Била съм на много негови концерти. Незабравими преживявания! Помня големите зали, препълнени с публика, която ставаше на крака, за да го аплодира. До него слагаха стол за различните инструменти, които сменяше по време на изпълненията си. Беше отдаден на народната музика, на популяризирането й в страната и по света. Хиляди са срещите му с публиката, записите му са в „Златния фонд” на БНР и БНТ. Беше убеден, че доброто образование и възпитание са в основата на всичко и се грижеше аз и брат ми да ги получим. Основах фондация, носеща неговото име, чрез която ще подпомагам млади таланти в областта на народната музика. Ще организираме семинари, лекции и т.н.