От месеци български политици и политически наблюдатели прогнозираха, че тази есен България най-после ще се присъедини към Шенгенското пространство, макар и засега частично, само по въздух и море. Властите в София очакваха първата крачка да се направи на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 8 и 9 октомври. Но уви, разширяването на Шенгенската зона не беше включено в дневния ред. Представители на люксембургското ротационно председателство потвърдиха пред български медии, че при подготовката на дневния ред, посланиците на Холандия и Германия, а и на други страни, са били против обсъждането на този въпрос. Впрочем Холандия от години е твърд противник на влизането на България и Румъния в Шенгенската зона, под претекста, че техническата подготовка не е достатъчна и че в двете страни реформата в правосъдието не върви, а корупцията и организираната престъпност продължават да се ширят.
Министрите на вътрешните работи на ЕС обсъдиха в Брюксел проблема с бежанците, както и укрепването на защитата и ефективното управление на външните граници на ЕС. С право българският вътрешен министър Румяна Бъчварова обвърза в изказването си тези две теми със шенгенската зона. „Присъединяването на България към Шенген вече е въпрос на сигурността на целия Европейски съюз”, заяви Бъчварова и подчерта, че „липсата на пълен достъп до някои визови и шенгенски информационни системи ограничава възможността на България още по-успешно да са справя с миграционния натиск и да противодейства на контрабандата и трафика на хора” като външна граница на ЕС.
И така, сагата с влизането на България в лелеяното Шенгенско пространство продължава. Засега София все още е в очакване българите, като граждани на ЕС, да могат свободно да кръстосват Стария континент без да вадят от джоба си паспорт или лична карта на граничните пунктове.
Този пореден сезон на сагата завърши с две „европейски” посещения в София. Първото беше на холандския външен министър Берт Кундерс, който след срещата с българския си колега Даниел Митов демонстративно се показа пред журналистите с ръце в джобовете. Митов му каза: „В условията на безпрецедентен миграционен натиск по външните граници, България де факто изпълнява много добре своите отговорности и практически действа като държава-членка на Шенгенското пространство, без да е все още такава”. А Кундерс отговори: „България спазва техническите условия за членство в Шенген, което е от голямо значение”. Т.е. до тук добре, ама трябва да почакате.
Другото посещение в София беше на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Той също повтори холандското либрето, като след срещата с премиера Бойко Борисов каза, че България технически е готова да е част от Шенгенското пространство, но все още не са достатъчни реформите в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Този път премиерът прояви смелост. „България доказа, че е много по-добра Шенгенска граница от половината държави в Европа”, каза Бойко Борисов на Туск и допълни, че вече му е обидно да поставя за кой ли път темата за влизането на България в Шенген.
Предстои следващият сезон на сагата. По сценарий, Холандия поема председателството на Съвета на ЕС от януари до юни следващата година. Нима има все още наивни хора, които смятат, че кралството може да допусне политическо решение за приемането на България в Шенгенското пространство по време на неговото председателство?
Трябваше да дойде тези дни в София Георге Иванов, президент на Македония, която не членува нито в НАТО нито в ЕС, за да каже, че „мигрантската криза подсети Европа, че Балканите са ключова артерия, която свързва Стария континент с Близкия Изток”. И че тази криза и този коридор „се превърнаха в тест за функционирането на Шенгенската зона, на който ЕС се провали”.
Според някои наблюдатели вече се стига до въпроса дали Шенгенското пространство не се оказа абстрактна фикция или несбъдната мечта. Пред мигрантското цунами редица шенгенски държави се капсулираха и започнаха ревниво да пазят границите си с добре изпитаните в миналото средства, включително и от времето на Студената война. В този контекст напъните на България за влизане в Шенгенското пространство вече изглеждат бутафорни. Но както е известно касовите сериали продължават дълго. Така и сагата с влизането на България в Шенгенското пространство.
Лютото е култура. В това е убеден Александър Кюркчиев – Сандо, основател на ферма за люти чушки близо до София и на първия музей на лютото у нас. За втора поредна година той организира в столичното село Лозен фестивала "Люта Коледа във фермата", иначе..
В събота, 7 декември, минималните температури ще са от 2 до 7°, в София 2°. Времето ще бъде облачно, ветровито и с валежи. В Североападна България и планинските райони ще превалява сняг и по проходите ще има условия за виелици и навявания. В..
Повече от седмица историята на семейство животновъди, отглеждащи автохтонни породи овце привлича вниманието на обществеността в България, но и на сънародниците ни зад граница. И вместо да следят театъра в парламента и борбите за политическо надмощие,..
В Световния ден на планините споделяме любопитни факти за зараждането на алпийското движение в България и защо връх в Монголия носи името "Пловдив". Кои са..
До 31 декември ще бъде готов пътят от гръцка страна до ГКПП "Ксанти - Рудозем" на границата с България. Това съобщи пред журналисти Христодулос..
В четвъртък , 12 декември, минималните температури в България ще са между минус 1 и 4°, в София – около 0°. Сутринта в низините на Южна България ще..