Предизборната кампания за местния вот на 25-ти октомври е преполовена. Освен посланията на партиите през четирите предизборни седмици важна роля играе и медийното им отразяване. А то следва свои закони, защото месецът преди всеки вот е като жътвата за селяните. Партийните централи развързват кесията и изкушават медиите с оферти за публикуването на информации за предизборните си събития, а те от своя страна трудно могат да откажат предвид незавидното си финансово състояние.
При пълненето на изтънелите медийни бюджети се разиграват неприятни случки, които по никакъв начин не се вписват в представите за една демократична страна членка на ЕС. До този извод достига проучване на Центъра за изследване на демокрацията със съдействието на Медийната програма на Фондация „Конрад Аденауер”. Отсъствието на нормално функциониращи медии по региони е кризисен процес с изключително разрушителни последици, се казва в доклада, публикуван в навечерието на местните избори. Анкетираните журналисти от 179 регионални медии от всички областни центрове в страната с изключение на София потвърждават тенденцията за упражняване на икономически и политически натиск върху работата им. Според огласените данни в доклада, липсата на независими медии в големите градове на страната е проблем, който вреди на обществения и икономически живот по места. Значителна част от регионалните медии не публикуват информация за собствениците, се казва в текста на доклада. Ръководителят на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиан Шпар назовава още един проблем:
Нашият анализ показва постоянно нарушаване на принципа за ясно разграничаване между платен репортаж и редакционен материал, посветен на изборите – казва Шпар. – По принцип липсата на прозрачност във финансирането на медиите в България е сериозен проблем, който стои отдавна. За да се превъзмогне тази слабост трябват воля и съвместна работа както от страна на политиците, така и от страна на медиите, защото медийната саморегулация е крайъгълен камък в решаването на проблема.
Хроничният недостиг на финансов ресурс принуждава медиите да се поддават на натиск и да публикуват платени партийни послания, замаскирани като редакционни текстове. Това „надлъгване” обаче не остава незабелязано от публиката. Изследвания през годините показват, че всеки шести счита медиите в България за зависими от политически или икономически субекти. В най-голяма степен това се отнася до печата. Реакцията на хората е еднозначна – просто не купуват вестници и тиражите падат стремглаво надолу. Редица печатни издания отдавна са на загуба, но продължават да излизат без всякаква икономическа логика. Регионалните медии определят икономическото си състояние като твърде тежко. В доклада на Центъра за изследване на демокрацията се посочва, че част от тях се „спасяват” чрез съпътстващи дейности, но това неизменно рефлектира върху качеството на създавания медиен продукт. Работещите в част от анкетираните медии са заявили, че се издържат чрез предоставяне на несвойствени услуги като ПР, организиране на събития и дори търговска дейност. По този начин местната власт си гарантира медиен комфорт, а в хода на предизборни кампании налага и желания тон. По време на всяка предизборна кампания близо една трета от медийното съдържание всъщност е платено, т.е. става дума за скрита партийна реклама. Предвиденото от закона маркиране на такива текстове като „платено съобщение” просто не се спазва, тъй като никой не би прочел информация, ако предварително знае, че става дума за реклама. Така границата между журналистически текст и партийна пропаганда се размива, а най-тревожната тенденция, която прозира от различни проучвания на тази тема е, че вече и публиката не очаква да има ясно разграничаване. Продажбата на медийно пространство по време на предизборна кампания може би наистина спасява бюджета на медиите, но в дългосрочен план те губят най-важния си коз: доверието на публиката.
На 30 януари 2025 г., по повод 131 годишнина от рождението на Цар Борис Трети, в "България днес" поглеждаме към фигурата на българския монарх през призмата на разказа на сина му – Симеон Сакскобургготски. Говорим за криптовалутите и отражението им в..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението им в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и многопосочната и интересна дейност на..
В брой 36 на предаването слушайте: За новия български филм „Не затваряй очи“, православните му измерения и усещанията на създателите му – интервю с продуцента Богдан Дарев и с младия Яни Малинов, един от героите в продукцията;..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук..
"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и..
В крайдунавския град Свищов днес ще бъдат отбелязани 169 години от основаването на първото българско народно читалище . Честването ще се състои пред..