Наскоро германският канцлер Ангела Меркел разтърси политическия свят с декларацията, че хуманната мисия на Германия е да приеме бежанците от войната и че това е също част от глобализацията. Тя изтъкна, че ако толкова много хора искат да живеят в Германия, това прави чест на цялата нация и изпълва с гордост всеки германец. Предвид огромната маса бежанци от опустошена Сирия трябва обаче да се въведе ясно разграничение между политически и икономически имигранти. На тази тема разговаряхме със социолога Ерик Фасен, професор в университета Париж-8 и дългогодишен специалист по миграция, ксенофобия и расизъм в Европа, който миналата седмица изнесе лекция в Социален център „Хаспел” в София.
Дълги години Европейският съюз беше главно икономически проект за един обединен пазар, – изтъкна Ерик Фасен. – Въпросът за една обединена международна политика остана в някакво неопределено бъдеще. Общи политики на миграцията се появиха след 2000 година, когато се оформи концепцията за „крепостта Европа”.
Тази концепция представлява изземване на традиционните национални политики на европейските държави и пренасянето им на ниво Европейски съюз. Но ето, че с декларацията на Меркел се озоваваме в нова ситуация.
Аз мисля, че тази позиция може да доведе до реални промени. Първо, количеството (500 000 бежанци в Германия до момента) не може да не промени качествено политиките. Това разбива представата за реалните възможности, които си даваме. Съседна Франция, както и други страни като България, не могат да не реагират на това, че Германия казва: „Не можем да приютим цялата мизерия по света, но можем да приютим голяма част от нея”. Което не е същото, което казва Франция: „Не можем да приютим цялата мизерия на света”, което означава „не можем да приютим никого”. Между другото, бежанците са наясно с това и не искат да идват във Франция. Това може да се види в пристанищния град Кале, където те предпочитат да живеят в лагери, надявайки се да преминат през тунела във Великобритания. Ангела Меркел предлага нещо съвсем друго. Тя ни представя една Германия на щедростта и тази представа тя я предлага не само на света, но и на самите германци. Наскоро един германски социолог изложи хипотезата, че Германия се е превърнала в „американската мечта” на Европа, и аз мисля, че това е интересна позиция. Този позитивен имидж, който носят бежанците, създава самочувствие и позитивна представа за себе си у самите германци, които десетилетия наред са възпитавани в чувство на малоценност.
В този аспект има смисъл да се сравнят политиките на Франция и Германия. Там, където Меркел предлага позитивна идентификация на своите граждани, Франция предлага негативна. Германия предлага проект с визия за бъдещето и влияние на германската нация. Франция се свива в комплексирана представа за себе си. Политиката на Франция е съвсем различна и ние видяхме това с третирането на ромите от Румъния и България. Отхвърляйки и заклеймявайки 24 000 роми, посланието на Франция към своите граждани е „Виждате ли, вие може би сте бедни, втора генерация, унижени като черни, араби или мюсюлмани, но поне не сте като ромите”. Това е политика, която настройва френските граждани негативно срещу ромите.
В очакване на развитие неизвестните се множат. Стигнахме до абсурда афганистански бежанци да бъдат връщани назад в новоначертаните от ООН, „сигурни зони”, където няма гражданска война, и бежанците и техните семейства могат да се преместят там. Има опасност „крепостта Европа” толкова да стесни дефиницията за политически бежанец, че много хора, за които поминъкът в Европа е единственият начин за физическо оцеляване, да отпаднат.
Да не забравяме, че много българи работят на Запад точно като икономически имигранти, и че слабата българска икономика е до голяма степен гурбетчийска, както тази на Македония и Босна и Херцеговина. Наскоро БНБ обяви, че внесените от чужбина пари по лични сметки са по-високи от обема на чуждестранните инвестиции. Знаем и че все повече деца биват оставяни на роднини, докато родителите работят извън страната, в условия, които не им позволяват да ги вземат с тях. Нека внимаваме тези, които отхвърляме днес, да не ни отхвърлят утре, когато дойде нашия ред.
В сряда минималните температури ще бъдат между минус 5° и 0°, по-ниски в североизточните райони до минус 7°. В София ще е около минус 1°. През деня над Западна България ще бъде предимно облачно. Над Източна България ще е слънчево с временни..
Списанието на БТА ЛИК посвети февруарския си брой на Българското национално радио. То беше представено днес на специално събитие в Мраморното фоайе на радиото. На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през..
Само няколко седмици след като беше обявена за "Писател на 2024" на годишните награди на "Столична библиотека" и след отличието за "Нишка" за роман на годината в категория "Българска литература" на наградите на Ozone.bg, Виктория Бешлийска отбелязва..
В "България днес" говорим за ролята на българските организации за подобряване живота и отношението към сънародниците ни в съседна Сърбия. Събеседник по..
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава,..
България ще участва в съвместни обществени поръчки в областта на отбраната на ниво ЕС по проекти за придобиване на системи за противовъздушна..