Първият форум на Slow Food и Terra Madre България се проведе в София. Изследователи, които работят за проучването и опазването на генетични ресурси, представители на местните общности, дребни земеделски стопани и кулинари, учители и готвачи се включиха в събитието и обмениха опит и знание по темата за разнообразното хранене и отглеждането на различни култури.
Slow Food е международно движение, което е основано в Италия през 1986 година от Карло Петрини. Мисията му е да съхрани местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни култури и домашни животни, както и да подкрепи местните общности. До сега над 130 държави по света участват в движението. Началото на Slow Food се дължи на протест срещу отварянето на все повече заведения за бързо хранене.
„Чисто, вкусно и честно” е мотото на Slow Food. Чисто – защото не уврежда природата, вкусно – защото доставя удоволствие на небцето, и честно – защото гарантира честни взаимоотношения между производител и потребител. Производителят получава цена, която е адекватна, спрямо вложения труд, а потребителят получава цена, която не е твърде висока за него.
„Растителното разнообразие в полза на обществото” бе темата на конференцията, която постави началото на форума. Лекторите запознаха присъстващите със застрашените растения, с процеса на опазване на културите и отглеждането им. Повече за мисията на Slow Food и Terra Madre разказа Десислава Димитрова, доцент по ботаника в БАН и координатор на Slow Food за България:
За съжаление днес консумираме повече, заради самото консумиране. Не трябва да говорим за производство на повече храна. Трябва да променим разпределянето на тази храна и да променим хранителната система. В момента тази система е основана единствено на печалбата. Храната е превърната в стока и е изпразнена от своето биологично, културно и социално съдържание.Рекламите ни внушават, че ние трябва да купуваме много и евтина храна. Все по-малко се храним с небцето си, с емоциите си и със знанието си. Ние просто поглъщаме храната. Нашата идея е да забавим темпото, с което работим, с което консумираме. В момента ние сме се превърнали в „Хомо-консументос“. Но това, което може да се направи е, да се дават добри примери. В последните години в България има все по-голяма тенденция към търсене на качествени храни и все повече млади хора се интересуват от това, какво слагат на трапезата си, особено младите родители. Лошото е, че държавата не провежда политика за хранително разнообразие, а върви към индустриализация на храната, защото това е по-лесният път. Ние сме доброволческа организация. Мрежата ни се гради от хора, които вярват в една обща кауза и страст. Това е нещо повече от работа, просто те кара да го следваш. Бъдещето на Slow Food e връзката между науката и хората, които поддържат практиката.
По въпроса, дали е добра идея Министерството на здравеопазването да въведе данък „вредни храни” като мярка за борба с наднорменото тегло и нездравословния начин на живот, Десислава коментира:
Това е ненужно според мен. Цената на цигарите расте непрекъснато. Нито има фалирали производители на цигари, нито хората са спрели да пушат. Това е маркиране на някаква ангажираност. Законът със сигурност няма да уязви голяма верига за бърза храна, но ще уязви един малък производител, в чийто бизнес е включена храна, която попада в закона.
Снимка: Slow Food
В „България днес“ говорим за очакванията от Бюджет 2025 г. и опасенията на синдикалистите. Бедни ли сме на фона на държавите от ЕС и ако „ДА“ - как може да се промени това? Костадина Бело за продължаващото добро сътрудничество между България и..
В сряда , 29 януари, по поречието на Дунав и в западната част на Горнотракийската низина, ще се задържи мъгливо. Над по-голямата част от страната ще е предимно облачно и до вечерта на места в Западна България ще завали дъжд. Ще продължи да духа..
Параходство "Български морски флот" провежда собствено разследване за случая със задържания в Балтийско море кораб "Вежен". Това съобщи изпълнителният директор капитан Александър Калчев. Той представи снимки от кораба, с които по думите му се..
Българо-албанска бизнес камара ще подпомага връзките между албанската и българската общност в сферата на бизнеса, като амбицията е да създаде едно уникално..
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но..
След близо 80 години, нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан се сформира в България. Птиците заеха изкуствени острови, изградени от..