През изтеклата седмица, само два дни след атентатите в Париж, отнели живота на над 130 души, правителството публикува за обществени консултации актуализиран вариант на Стратегия за противодействие на радикализацията на тероризма в периода 2015-2020 г. Както и първият вариант на документа, публикуван през август, проектът отчита, че заплахата от тероризъм е по-висока, отколкото преди бомбения атентат на летището в Бургас през 2012 г. Според авторите, сега най-съществените рискове и заплахи за България са свързани с вероятността отделни членове на обществото или пък чужди граждани да станат съпричастни към осъществяването на терористична дейност. Застрашеността на някои общности в България от радикални религиозни или други идеологии се увеличава от тяхната „крайната бедност и социална изолация“. Рискови фактори за средата за сигурност са и достъпността, най-вече в интернет, на радикалната пропаганда, подтикваща към тероризъм, както и възможността от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения. И докато терористичните и екстремистки формирования имат организационна структура, която ги прави много гъвкави и адаптивни, „йерархичната структура на службите за сигурност и обществен ред затруднява понякога бързината и оперативността на реакцията за противодействие”, отчита документът. Потенциални външни фактори за радикализация в България са наличието на голям брой европейски бойци в състава на различните екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през страната. Рискови фактори са също мигрантската вълна към Европа и обучението на българи в задгранични религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология. С оглед на превенцията правителствените експерти предлагат изграждане на система за ранно сигнализиране при прояви на радикализация. Предвижда се и създаване на механизъм за взаимодействие на правоохранителните органи и специалните служби с медиите, лидерите на религиозни и етнически общности и НПО за адекватна медийна политика в противодействие на радикалните идеи и прояви.
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията цъфтят над 30 сорта азалии, част от тях – използвани за украса на царския дворец в миналото...
Среща-разговор, посветена на българската литература и превода ѝ на френски език, със специалното участие на Мари Врина-Николов и Рене Карабаш ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. във Френския институт в София. Модератор ще бъде Люк Леви, директор на..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със съставянето на редовно правителство в рамките на 51-ото Народно събрание. Президентът връчи първия..
Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний и генералният директор на БНР Милен Митев подписаха меморандум за..
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със..