Като етап от подготовката на Срещата на върха на Североатлантическия пакт във Варшава през юли 2016 г. в началото на седмицата в Главната квартира на НАТО в Брюксел се състоя среща на външните министри на страните членки на алианса. Изхождайки от безпрецедентните предизвикателства за международната сигурност, участниците трябваше да вземат ключови решения, свързани с по-нататъшната ангажираност на съюзниците в Афганистан, политиката на „отворени врати” и противодействието на хибридните заплахи.

Какво означава тази рамка конкретно за България?

Министърът на външните работи Даниел Митов, който участва в двудневното заседание, оповести, че България ще запази контингент до 110 военни в Афганистан и догодина. Числеността и разположението на контингента в Кабул и Кандахар не се променят. Запазва се и размерът на годишната вноска на нашата страна за афганистанските служби за сигурност – половин милион долара.

Българският външен министър определи отправената покана към Черна гора за преговори за членство в НАТО като „триумф на политиката на отворени врати” и като изключително силно послание във времена на тежка геополитическа динамика. Стабилността на Западните Балкани е от изключително значение, безкрайно щастливи сме, че Черна гора получи тази покана, каза министърът, но не коментира отрицателната реакция на Русия по повод евентуалното ново разширяване на Алианса след приемането на Албания и Хърватия през 2009 г.

Известно е, че за алианса отношенията в региона на Балканите са особено важни. По този повод Митов обяви, че нашата страна настоява да подпише договор за добросъседство с Македония. Желанието е нашите съседи да станат колкото може по-бързо членове на ЕС и НАТО. „Нашето настояване е да сложим добра основа на двустранните отношения с този договор, по който от прекалено дълго преговаряме“, заяви министърът.

Българският дипломат номер едно не свърза директно приетата от НАТО стратегия срещу хибридните заплахи с атаките срещу сайтове на български институции неотдавна по време на местните избори. Митов поясни, че няма как да се определи от какво естество са били тези атаки, дали са били целенасочени, дали са били част от хибридна война. „Понякога може да се окаже, че недобронамерени хора, несвързани с организирана, хибридна, целенасочена стратегия, са решени да навредят. Трябва да бъдем много внимателни в оценките си и да имаме 100 процента сигурна информация, за да твърдим нещо“, коментира министър Митов. Той обаче подчерта, чепродължаващите общи усилия за противодействие и отбрана между НАТО и ЕС ще доведат до засилване на трите елемента от борбата с хибридната заплаха: подготовка, възпиране и отбрана.

От всичко казано, изводът е, че България ще изпълнява стриктно задълженията си като страна членка на алианса. Нещо, което не е изненада и приляга на местоположението й.