През следващите пет години България ще получи евросубсидии от 5,8 млрд. евро от Регионалния фонд и още 3 млрд. евро от Социалния фонд. Това съобщи преди дни еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу. Това звучи добре, но какво всъщност означават всички тези пари? Щедрост на Брюксел, пресметливост, солидарност с най-бедната страна в Евросъюза или просто капка в морето от нужди на изостаналата периферна балканска държава?

И едното, и другото, и третото, зависи от гледната точка.

Тези пари при всяко положение са повече, отколкото по време на предишния бюджетен период на ЕС, когато средствата по Регионалния фонд бяха около 4 млрд. евро, а сега вече доближават 6 милиарда. С голяма част от тези пари се финансираха 72% от всички публични инвестиции в страната – училища, воден сектор, инфраструктурни проекти. Българската държава плати само 28% от стойността на осъществените проекти. А това означава тревожна зависимост от европарите и доказателство за финансовата немощ на националните финанси! С други думи, без тези еврофондове нямаше почти нищо да се направи в публичния сектор. Сега еврокомисар Крецу, имайки предвид увеличените евросубсидии, обещава, че всеки отделен българин вече ще почувства директно положителните ефекти от кохезионната политика на Еврокомисията.

Дали Брюксел не проявява и известна пресметливост, отпускайки повече пари на България до 2020 г.? Без съмнение – да. Брюксел просто си плаща за спокойствието в тази гранична между християнството и исляма европейска периферна страна. Още повече, че тя доказа, че може и иска, при някои незначителни условия, да продължи да бъде труднопреодолима бариера по пътя на нежеланите от никого емигрантски вълни от Близкия Изток към Западна Европа. Нищо чудно даже и в Шенген най-после да ни пуснат, притиснати от извънредните обстоятелства, ако междувременно зоната за свободно придвижване не се разпадне.

Колкото и много и важни да изглеждат европарите за България, все пак те си остават на практика капка в морето от проблеми, които трябва спешно и неотложно да се решават в тази съществуваща на ръба на мизерията балканска страна. Дори и едва дишаща, нейната икономика все пак произвежда около 45 млрд. евро БВП годишно и парите от Брюксел не надвишават 3-4% от него. И то ако приемем, че София успява да получи всичко, което Брюксел заделя за нея като финанси и фондове. А това не е така и едно са парите на хартия, съвсем друго реално платените на България евросубсидии. България се нарежда на едно от последните места в класацията по усвояемост на евросредствата и това означава, че не може да се възползва на практика от всичко, което й се полага. Най-пресният пример е с едни 1 млрд. евро, които София трябва да получи до края на годината, ако успее да убеди Брюксел, че това са правилни инвестиции.