Не минава празник в дома ни без наздравица с традиционната гроздова или сливова алкохолна напитка на българина – ракията. Без нея не минава нито венчавка, нито кръщене по български. Ракия се пие по всякакви празнични поводи и дори при възпоменание за мъртвите. В навечерието на коледните и новогодишните празници всеки бърза да се запаси с хубава ракия, за да „повдигне градуса“ на веселото настроение. Към традиционните мезета за Коледа най-много върви ракията домашно производство. Обикновено тя е направена на село, в някоя от малките казанджийници. Тези ателиета за варене на ракия не се нуждаят от реклама за привличане на посетители. Знаят ги всички местни жители и разчитат, че там ще им сварят най-добрата ракия, с която ще събудят завист сред познавачите.

Тази година земята даде добър плод и цяла есен около селските казанджийници се трупаха хора, донесли свой материал за производство на ценната напитка. Варенето на ракия не е проста работа, за него трябва търпение и майсторлък – твърди Благой Попов, майстор-бакърджия от гр. Пловдив. Той повече от 30 години изработва казани за дестилация на ракия. Всичко прави според вкуса и изискванията на клиентите, а най-търсените са инсталациите с обем от 250 литра. Не липсват и поръчки за казани от един тон, а напоследък има и сувенирни изделия, с които човек може да си произведе сам една чаша ракия.
За себе си Благой Попов казва, че е сред малкото занаятчии, които правят ракиени дестилерии, а интерес към тях има. Никой не може да отнеме ракията на българина, и нищо не може да я замени, защото отдавна е част от бита ни – казва майсторът-бакърджия и припомня колко стара е традицията да се правят ракиени казани по земите ни.

Едни от първите казани, появили се по българските земи, са били керамични. В музея в гр. Троян има възстановка на такъв казан, направена според парчета, намерени от археолозите. В цял свят и в цяла Европа се дестилират алкохолни напитки, а по нашите земи ги наричаме ракия. Технологията е сходна, а разликата е във вкуса. Към етиловия спирт, който ползваме за консумация, се добавят различни аромати. Тайната на добрата ракия е в подбора на плодовете, да са узрели, здрави и почистени от костилките. Хубава гроздова ракия става от виното. Процесът на варене е важен, защото при него трябва да се запази ароматът на етеричните масла, те й придават хубавия вкус. След дестилацията на ракията се прави допълнителна обработка, добавят се вода и дестилати от билки и етерични масла. По нашите земи се правят хубави и качествени видове ракия, които печелят често медали на световни изложения и дегустации, обяснява Благой Попов.

По думите му, разлика между домашната и фабрично произведената ракия почти няма, стига при домашната да не са допуснати основни грешки. Хората, които са се занимавали с години и се интересуват как се вари ракия, я правят много хубава и качествена, казва Благой Попов и се сеща за анекдот:

Майсторлък има и в пиенето, а по този повод има много анекдоти във фолклора ни. През Велики пости отишли млади хора да питат селския поп, най-ученият сред хората, дали е грях, ако се пие ракия. Той отворил Свещеното писание, търсил за ракията, но нищо там не пишело. Накрая, за да им даде добър съвет, с който да спечели уважението, той им казал, че ракията е умно нещо, пие се с мярка, защото ако е без мярка, днес взима на човек акъла, но утре му го връща. Обаче не е хубаво, ако всеки ден ракията започне да замайва главата на човека – разказва Благой Попов.

А ето и нещо от майстор Попов за законите, свързани с ракията и казаните:

България има добър закон за акцизите, само че трябва да се прилага повече контрол върху неговото спазване. Чу се в Народното събрание, че искат да вдигат налога за върху домашната ракия, но с това няма да има повече приходи. Все пак селската ракиджийница представлява ателие за услуга и не произвежда алкохол с търговска цел. Ако усилията се насочат към по-добър контрол над количествата произведена ракия в малките населени места, ще има повече приходи за държавата. Много добър пример дава Законът за производство на ракия отпреди 1944 г. Според него всеки е бил длъжен да декларира количествата сливи, приготвени за сваряване на ракия. Общински служител минавал и според тях определял акциза, още преди дестилацията. Предимството е, че след като предварително си плащал акциза, единственото което оставало да направи собственикът, е да свари качествена ракия, така че да я продаде и да си оправдае разхода, обяснява Благой Попов.