Не минава празник в дома ни без наздравица с традиционната гроздова или сливова алкохолна напитка на българина – ракията. Без нея не минава нито венчавка, нито кръщене по български. Ракия се пие по всякакви празнични поводи и дори при възпоменание за мъртвите. В навечерието на коледните и новогодишните празници всеки бърза да се запаси с хубава ракия, за да „повдигне градуса“ на веселото настроение. Към традиционните мезета за Коледа най-много върви ракията домашно производство. Обикновено тя е направена на село, в някоя от малките казанджийници. Тези ателиета за варене на ракия не се нуждаят от реклама за привличане на посетители. Знаят ги всички местни жители и разчитат, че там ще им сварят най-добрата ракия, с която ще събудят завист сред познавачите.
Тази година земята даде добър плод и цяла есен около селските казанджийници се трупаха хора, донесли свой материал за производство на ценната напитка. Варенето на ракия не е проста работа, за него трябва търпение и майсторлък – твърди Благой Попов, майстор-бакърджия от гр. Пловдив. Той повече от 30 години изработва казани за дестилация на ракия. Всичко прави според вкуса и изискванията на клиентите, а най-търсените са инсталациите с обем от 250 литра. Не липсват и поръчки за казани от един тон, а напоследък има и сувенирни изделия, с които човек може да си произведе сам една чаша ракия.
За себе си Благой Попов казва, че е сред малкото занаятчии, които правят ракиени дестилерии, а интерес към тях има. Никой не може да отнеме ракията на българина, и нищо не може да я замени, защото отдавна е част от бита ни – казва майсторът-бакърджия и припомня колко стара е традицията да се правят ракиени казани по земите ни.
Едни от първите казани, появили се по българските земи, са били керамични. В музея в гр. Троян има възстановка на такъв казан, направена според парчета, намерени от археолозите. В цял свят и в цяла Европа се дестилират алкохолни напитки, а по нашите земи ги наричаме ракия. Технологията е сходна, а разликата е във вкуса. Към етиловия спирт, който ползваме за консумация, се добавят различни аромати. Тайната на добрата ракия е в подбора на плодовете, да са узрели, здрави и почистени от костилките. Хубава гроздова ракия става от виното. Процесът на варене е важен, защото при него трябва да се запази ароматът на етеричните масла, те й придават хубавия вкус. След дестилацията на ракията се прави допълнителна обработка, добавят се вода и дестилати от билки и етерични масла. По нашите земи се правят хубави и качествени видове ракия, които печелят често медали на световни изложения и дегустации, обяснява Благой Попов.
По думите му, разлика между домашната и фабрично произведената ракия почти няма, стига при домашната да не са допуснати основни грешки. Хората, които са се занимавали с години и се интересуват как се вари ракия, я правят много хубава и качествена, казва Благой Попов и се сеща за анекдот:
Майсторлък има и в пиенето, а по този повод има много анекдоти във фолклора ни. През Велики пости отишли млади хора да питат селския поп, най-ученият сред хората, дали е грях, ако се пие ракия. Той отворил Свещеното писание, търсил за ракията, но нищо там не пишело. Накрая, за да им даде добър съвет, с който да спечели уважението, той им казал, че ракията е умно нещо, пие се с мярка, защото ако е без мярка, днес взима на човек акъла, но утре му го връща. Обаче не е хубаво, ако всеки ден ракията започне да замайва главата на човека – разказва Благой Попов.
А ето и нещо от майстор Попов за законите, свързани с ракията и казаните:
България има добър закон за акцизите, само че трябва да се прилага повече контрол върху неговото спазване. Чу се в Народното събрание, че искат да вдигат налога за върху домашната ракия, но с това няма да има повече приходи. Все пак селската ракиджийница представлява ателие за услуга и не произвежда алкохол с търговска цел. Ако усилията се насочат към по-добър контрол над количествата произведена ракия в малките населени места, ще има повече приходи за държавата. Много добър пример дава Законът за производство на ракия отпреди 1944 г. Според него всеки е бил длъжен да декларира количествата сливи, приготвени за сваряване на ракия. Общински служител минавал и според тях определял акциза, още преди дестилацията. Предимството е, че след като предварително си плащал акциза, единственото което оставало да направи собственикът, е да свари качествена ракия, така че да я продаде и да си оправдае разхода, обяснява Благой Попов.
Снимки: БГНЕС и destilatori.euРоднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
В петък , 20 декември, ще преобладава слънчево време. Преди обяд в низините и равнините все още ще бъде мъгливо или с ниска облачност, но до обяд видимостта ще се подобри. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад. Минималните температури ще бъдат между..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..