През 2015 българското правителство не успя да консолидира бюджета и да свие дефицита до заложените параметри от 3% от брутния вътрешен продукт въпреки по-високия икономически растеж и по-добрата събираемост на приходите, което за нас беше една много неприятна изненада, заяви икономистът от Института за Пазарна Икономика (ИПИ) Десислава Николова. В крайна сметка по-високите приходи в хазната бяха изхарчени много лесно и се облагодетелстваха онези ведомства, които не успяха да свият своите разходи за персонал, каза Десислава Николова пред Радио България и добави:

Това, което е силно притеснително в бюджета за следващата година е, че се залага едно много бързо свиване на дефицита спрямо планираното за 2015. Според актуализирания бюджет за тази година дефицитът трябва да достигне 3.3%, а за 2016 е заложен дефицит в рамките на 2%. С други думи говорим за консолидация от 1.3% от брутния вътрешен продукт, която е 2 пъти по-висока от планираната за 2015 година. Тази година България трябваше да свие дефицита с едва 0.7%, но правителството се провали в това начинание. Ето защо има всички шансове то отново да не успее, поради нежеланието за свиване на разходите в редица проблемни сфери. Приходната част на бюджета за 2016 също е източник на притеснение, защото е заложен сериозен приход от концесията на летище София в размер на 300 милиона евро. Това противоречи на принципа на концесионните сделки, където приходите са относително малки, но се получават в един голям период от време. В случая обаче ще се търси сделка, при която концесионното възнаграждение ще се плати еднократно на държавата, което прави тази сделка по-трудно реализуема. Ако тази сделка не се реализира, това означава че дефицитът автоматично ще скочи с 0.7% от БВП до 2.7%.

Според Десислава Николова има сериозни рискове пред прогнозирания икономическия растеж от 2.1% за 2016. На първо място това е международната обстановка и най-вече рисковете, които произтичат за световната икономика като цяло и в частност за България от забавянето на китайската икономика. Една от причините страната да отбележи по-висок от очаквания икономически растеж през 2015 е по-високата усвояемост на еврофондовете. В началото на новия програмен период тези фондове няма да достигат до България в същите високи размери и съответно това, по думите й, ще повлияе негативно на икономическия растеж:

Инвестициите след кризата до голяма степен зависеха от капиталовите разходи, които се финансираха с помощта на европейски фондове. Така че страховете за забавяне на икономиката са напълно оправдани. От друга страна през 2016 потреблението може да не расте с очаквания висок темп. Министерството на финансите залага основно на вътрешното потребление като двигател на икономически растеж. Властите обаче предприеха изключително вредна стъпка, а именно бързото повишаване на минималната работна заплата до 420 лева през 2016 година и 460 лева през 2017, коeто може да задуши пазара на труда, започнал да излиза от кризата от началото на 2014-а. В много части на страната разликата между минималната заплата и средната заплата в същност се стопява и работодателите изнемогват под постоянно нарастващите разходи за труд и са принудени или да съкращават хора, или да не разкриват нови работни места.

Наскоро ИПИ направи икономически анализ, според който за всеки 100 лева покачване на минималната работна заплата се губят по 125 000 работни места, заети от хора с ниско образование и ниска квалификация.

От друга страна, ще бъде предприето рекордно повишаване на минималните осигурителни прагове, като средният процент на повишение във всички сектори на икономиката ще възлиза на 7.5%. Според Десислава Николова това ще доведе до изхвърляне от пазара на труда на редица малки и средни предприятия, за които тази цена на труда става непосилна и служи като стимул за преминаване в сивата икономика.