Известният политолог и заклет рокаджия проф. Евгений Дайнов представи в литературния клуб на НДК „Перото” сборника си с разкази „Началото на прехода. Записки по революцията (1989-1996)”. Това е втората част от трилогия, посветена на близката ни история. За нея професорът разказва от първо лице, единствено число.
Аз съм писал книгата като уличник, като участник в събитията на паважа. И това е един вид свидетелска история – каквото ми се е случвало на мен, в каквото съм участвал: подпалването на Партийния дом и всякакви такива неща…Каквото съм видял, съм го описал, без да правя особени изводи. Изводите могат да си направят читателите.
Според Евгений Дайнов книгата е оптимистична. В крайна сметка в България нещата се случват, макар бавно и непоследователно, важното е обаче, че това често става по забавен начин. Тази книга е за забавление, тя не е за тежки политически мисли, отбелязва той.
Революциите отдавна не са онова, което бяха – ще щурмуваме Бастилията, ще я запалим и след това да дойде някой диктатор като Наполеон. Революциите в края на ХХ, началото на ХХІ век са мирни, не винаги свършват с успех, но в 1989 година Източна Европа се освободи чрез тях. Друг е въпросът, че доста народи от Източна Европа си свършиха работата с една такава революция през 1989-90 г. Но тъй като ние, българите, сме половинчати и непоследователни, а и доста боязливи, на нас периодически ни се налага да минаваме през революционни епизоди. Революционен епизод последно имахме в 2013 година – протестите срещу кабинета Орешарски. А сега влизаме в 2016-та, в която също ще има поредица от такива епизоди, защото пак има несвършена работа в България.
Говорейки за революция, Евгений Дайнов подчертава, че не става дума за някаква завършена история. Революцията ще продължи и когато нас ни няма. Защото новата генерация – поколението на прехода, вече е в силите си. Книгата има и друго послание: не е задължително сериозните неща да са скучни и неразбираеми. Те могат да бъдат шарени, усмихнати. Революцията е представление, приключение и купон в крайна сметка. Тя е такъв изблик на свобода и достойнство, че ако не е радостно и шумно, значи нещо не е наред, отбелязва политологът.
Моята гледна точка е на една прашинка в революцията – казва Евгений Дайнов. – Това е разказ отдолу нагоре. А долу е най-интересно. Като погледнеш нагоре, виждаш синьото небе.
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците ни 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. 54% не намират промяна...
На 27 декември 2024 г. се навършват 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала , Ирак. Вследствие на експлозията загиват петима военнослужещи от първия български военен контингент , участвал в операцията за стабилизиране и..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен процес и насилствената смяна на имената им. Сред присъстващите на митинга бяха и представители на..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..