Какъв ли ще е вкусът на прословутата българска шопска салата, ако не беше обилно покрита с вкусно бяло сирене! Традиционната закуска на българина също започва с препечена филийка и парче сирене. А мисълта за пухкавата баница с яйца и сирене ще ни отведе в детството и ароматът дълго време ще топли сърцата ни. Парченце сирене и хляб са били спасение за хората, работещи на полето. В годините на бедност и глад сиренето е най-луксозният деликатес на трапезата на българина. Сиренето присъства и в българското народно творчество. Широко употребявана е поговорката „Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари“.

В България думата „сирене“ обикновено се използва за бялото саламурено сирене, но по света всъщност сирената са хиляди видове, всяко от тях със свои уникални характеристики, получени в зависимост от вида мляко,технологията, мястото на производство. Закваска от Lactobacillus lactis и Lactobacillus casei е тайната на българското саламурено сирене. За разлика от европейските страни, българите предпочитат характерните за страната ни сирена. В България основните асортименти сирене са бялото саламурено и кашкавалът. След Втората световна война постепенно българските млекокомбинати започват да налагат и нови продукти. Такива са сирене „Дунавия“, „Крема“, топено сирене (натурално или с добавени допълнителни продукти).

До 1989 г. основният дял от износа на българско сирене е насочен към бившия СССР и арабските страни. След промените в страната броят на млечни животни прогресивно спада. Успоредно с това спада и производството на млечни продукти. Производителите променят и стандартните технологии на производство на сирене и кашкавал, като основно се съкращава периодът на зреене. Влагат се и сухо мляко и растителни мазнини с цел производство на евтин продукт.

Сега пак има връщане към качеството и спецификата на сиренето. Щандовете са пълни с огромно разнообразие от български сирена, но малко са тези, отговарящи напълно на стандартите. Юлия Маджарова, директор на предприятие за производства на сирена по БДС, сподели пред Радио България, че има постъпки българското саламурено сирене да получи статут в ЕС на „продукт със запазено географско наименование”, както Горнооряховският суджук и филе „Елена.”

Засега за света бялото саламурено сирене остава гръцката ”Фета”. Тя се произвежда и в други страни като Дания, Великобритания, Франция, но единствено Гърция успя да защити пред ЕС сиренето „Фета” като продукт със запазено географско наименование.

Какво е „разковничето” на хубавото сирене? Ето и отговора на г-жа Маджарова:

По принцип трябва да се спазва технологията. За българско сирене по БДС се изисква свежо мляко, българска закваска и срок на зреене минимум 60 дни, за да придобие този уникален вкус.

Какви са тенденциите на потребителите? Има ли промяна в предпочитанията и вкуса на българина?

Това, което се наблюдава през последните години, е връщането към традиционните български продукти. Българските потребители предпочитат българското, но трябва и производителите до поддържат качеството и стандарта на този уникален продукт.

Юлия Маджарова е обнадеждена, че с възвръщането на доброто качество на традиционното сирене, България ще си възвърне пазарите в чужбина:

Българското сирене, за разлика от кашкавала, има пазар в чужбина. От много години саламуреното ни сирене е на европейските пазари и в арабския свят. Само трябва да се поддържат и разширяват. В момента наблягаме на специални програми за реклама и презентации на българското сирене. Асоциациите участват в панаири, създават се условия за запознаването на чужденците с този неповторим български вкус.