С няколко поредни „картечни откоса” по обществените поръчки премиерът Бойко Борисов припомни на българите през изминалата седмица, че той решава, назначава, уволнява, при това може и устно.

В понеделник изненадващо разпореди прекратяването на обществената поръчка за изграждане на 60 километра от магистрала „Хемус” на стойност близо половин милиард евро. Търгът всъщност вече беше проведен и спечелен от компании, за които се говореше, че са свързани със скандалния предприемач и депутат от ДПС Делян Пеевски и с директора на „Лукойл България” Валентин Златев. Но не беше все още финализиран, тъй като се оспорваше от две чуждестранни компании – турската „Ташяпъ” и италианската „Серенисима Коструциони”. Първоначално Борисов се аргументира с това, че няма пари и не може да бъде осигурено еврофинансиране. В скоби, за това, че няма да има еврофинансиране отдавна се знаеше, тъй като магистралата не е част от паневропейски коридор. След това не скри, че се притеснява защото „витаят слухове”, че фирмите-изпълнителки са на Пеевски и Златев и че иска всичко да е прозрачно и законосъобразно около търга. Накрая се разбра, че пари са намерени и че ще се проведе нова тръжна процедура.

Следващият „картечен откос” беше по обществената поръчка, също за стотици милиони евро, за подмяна на личните документи на българите. Поради съмнения за непрозрачност и завишени цени, търгът беше спрян и Борисов реши новите документи да бъдат отпечатани в държавни структури, „за по-евтино”.

За финал, поне за тази седмица, последва спирането по заповед на премиера на още няколко търга за прокарване на горски пътища и за обществени проекти в градовете Варна и Бургас.

Да оставим настрана дали е допустимо премиер на демократична държава от ЕС по свое усмотрение да спира започнали или вече проведени търгове за обществени поръчки. Какво може да означава целият този екшън? Възможно е премиерът Борисов да е започнал да страда от синдрома „Пеевски”. По време на скандалната среща със сънародници преди дни в Лондон му беше зададен въпросът дали като се погледне в огледалото не вижда Пеевски. Същевременно турски медии започнаха да твърдят, че скандалният депутат се занимава с контрабанда на цигари между България и Турция и че е „персона нон грата” в съседната ни страна. Същевременно Брюксел огласи възможността да отпадне мониторингът над Румъния, а България да остане сам самичка сред 28-те, която да бъде следена дали наистина прави реформи в правосъдната система и дали наистина се бори срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Дори някои софийски вестници тиражираха слуха, че Еврокомисията е призовала нашия премиер да не се наливат парите на данъкоплатците в определени икономически групировки, защото в противен случай е възможно да спрат ресурсите за България от еврофондвете. Нещо, от което Борисов се плаши като дявол от тамян. И така, една от версиите може да бъде, че премиерът е решил, поне от кумова срама, да се проведе прозрачно някой и друг търг.

Възможна е и друга версия – да има разместване на пластове в клептокрацията в страната и да се налага пренасочване на обществения ресурс към други олигархичните кръгове. Хипотези колкото искаш, но екшънът с обществените поръчки потвърди публичната тайна, че когато предстои да се харчат големи суми от обществените пари, последната дума винаги е на премиера Бойко Борисов. Смея да твърдя, че и този екшън беше поредното хвърляне на прах в очите на българския данъкоплатец.