По-възрастните българи помнят емайлираните табели, окачвани по улици и производствени цехове по времето на социализма. И тогава и днес много от тях звучат смешно: „Един допуснат брак е беда за целия колектив”, „Всички достойни комунисти – дружно под земята! Мини Перник”, и т.н. Тези емблематични табели са вдъхновили не един колекционер. А когато страстта да ги събираш се съчетае с професията историк, резултатът може да бъде неочакван – изложба в плевня! Именно там е окачил колекцията си от табели Пламен Събев, директор на Историческия музей в Попово.

Интересувам се от всичко, което си отива и се захвърля, казва той, включително от

…духа на онова време, което е родило много забрани и е търсило всякаква форма да ги набие в главите на хората. За мен за това са служили тези табели. Моята философия е друга – човек не трябва да се възпитава с предупреждения, навсякъде да му казват „завий наляво”, „завий надясно”. Но времето ни е такова и е нужно да го запазим – дори и чрез табелите.

И ако табелите могат да бъдат своеобразно свидетелство на времето, как биха ги прочели хората, например след хилядолетие?

При всички случаи ще бъде спомен от едно униформено време, предполага Пламен Събев. – А и не знам дали след хиляда години то няма да бъде още по-униформено – когато няма да мислим, а ще бъдем програмирани накъде да се движим, какво да правим и т.н., според надписите върху табелите. И без да съм фантаст мога да предположа, че ще настъпи времето на реда, на нормата, на рамката. Сега нямаме табели, но ето, събираме старите и си спомняме с носталгия за онова време, макар че и това не е похвално.

Табелата, която Пламен Събев би искал да притежава в колекцията си, гласи: „Народната милиция е биещото сърце на партията”. Заради подтекста и двусмислието, рожби на някой не дотам интелигентен партиен ум.

За разлика от „преди”, „новото време” след падането на тоталитаризма, не роди оригинални надписи, а само копира технологията на старите, споделя наблюденията си историкът. И макар че са изработени от емайл и на външен вид наподобяват оригиналните, тези табели не са автентични. „При капитализма човек експлоатира човека, докато при социализма е обратното” и още много подобни имитации има в интернет.

Истински табели пък все още могат да се намерят в пунктовете за вторични суровини или покрай рушащи се сгради. А когато са подарък от приятел, тогава тръгват спомените, казва Пламен Събев, за когото историята на находката е по-ценна от самата нея. И обещава някой ден да дари колекцията си на музея, както вече е сторил със сбирката си от антикварни книги с автографи.