Преди година френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан оповести скандален факт – кражбата на френската фирма „Белведере” с помощта на българска съдийка със спорна репутация. Думите му за „гнилите ябълки” в съдебната система, с чието съдействие всяка компания би могла да бъде присвоена, предизвикаха не само остра дискусия за качеството на правораздаването, но и извадиха на бял свят престъпна схема за отнемането на процъфтяващи дружества.

Всеки, който депозира определени документи, може да стане управител и да придобие фирма, защото няма механизми за контрол. Някои от документите, изисквани от длъжностните лица по регистрацията, трябва да бъдат нотариално заверени. Но тези документи се представят от новия управител с фалшива нотариална заверка, а за други тя дори не се изисква. Ако вие искате да придобиете моята фирма, пускате едно заявление и казвате, че от днес вие сте управителят – без да има съществен контрол върху заявеното от вас обстоятелство. Или пък продавате вашата фирма на трето лице с фалшив договор. В 99 процента от случаите това става без участието на нотариус, според Агенцията по вписванията.

Съвсем скоро Нотариалният и Търговският регистър ще бъдат свързани, след като в средата на миналия месец бяха променени две наредби за служебните архиви на нотариусите и за достъпа до Търговския регистър. Така в Агенцията по вписванията вече ще могат да проверяват по всяко време истинността на документите при прехвърлянето на дружествени дялове и смяната на управителите и по този начин да упражняват контрол.

Нагледно казано, нотариусът ще удостоверява един договор за продажба на дружествени дялове на предприятие и ще го отразява в собствения си регистър, обяснява Красимир Катранджиев. Освен това той ще има задължението да го възпроизвежда и в общия информационен масив – т.нар. информационна система „Единство”. До общия регистър на Нотариалната камара ще имат достъп длъжностните лица по регистрацията и те ще проверяват дали договорите действително са удостоверени от нотариус. Това е своеобразна мярка, която на този етап ще има своето значение – както и предложението ни смяната на управител на фирма също да се удостоверява от нотариус.

Крадците на фирми се насочват към компании с оборот от милиони левове, твърди нотариусът и добавя, че явлението е непознато за европейските страни.

Поканихме специалисти по търговско право от Германия, Австрия, които онемяха от либералния ни режим. В тези страни всяка фирма се регистрира, а действията, свързани с пререгистрацията, се осъществяват само чрез нотариус. Докато у нас всеки, който има електронен подпис, може да подава документи. По принцип електронният подпис не е уязвим за манипулация, но у нас той се притежава от над 400 хиляди души. Навремето всякакви хора си продаваха самоличността, а сега дори покойници се „снабдяват” с електронен подпис. Процесът е неконтролируем, защото с пълномощно може да се извади електронен подпис, без дори човекът да знае, а документи се подават основно с електронен подпис. Така че проблемът не е, че имаме електронен подпис, а че се злоупотребява с него и контролът е занижен.

Явлението с кражбата на фирми съществува от близо десет години, придобило е мащабите на бизнес, но парадоксално почти няма осъдени заради... липсата на състав, по който да се потърси наказателна отговорност, според обясненията на прокуратурата. Правосъдният министър Екатерина Захариева каза, че в момента се обсъждат промени в Наказателния кодекс, за да се повиши наказанието за обсебване на фирма от сегашните две години затвор на шест години лишаване от свобода. Но колкото и строг да бъде записаният текст, без реални действия на прокуратурата той ще си остане само пожелание.