Запитан тези дни дали българското законодателство трябва да забрани носенето на бурки на обществени места, главният прокурор Сотир Цацаров отговори, че трябва да има ограничение за носенето на бурки най-вече в учебни заведения. Препоръча изрично дискусията да се води внимателно, за да няма нараняване на религиозни чувства. Изявлението бе асоциирано от някои с борбата срещу радикализацията в България, защото то бе направено в град Пазарджик, докато там се водеше заседание по делото срещу 14 мюсюлмани, обвинени в проповядване на антидемократична идеология и война. Последва остра обществена полемика, показваща, че темата е много чувствителна.
Вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева подкрепи позицията на прокурора на среща с повече от 400 преподаватели и директори на училища, но по-късно отчете, че проблемът се преекспонира, защото бурки в българските училища носят най-много 5 момичета. Кунева все пак смята, че проблемът трябва да се дискутира с оглед на необходимостта бежанците да бъдат накарани да се съобразяват с условията в страната.
Парламентарно представените националистически организации ВМРО и Национален фронт за спасение на България се обявиха безрезервно за забрана на бурката. Националистите настояват, че тя не е характерна за българските мюсюлмани и разпространението й не е проява на религиозни чувства, а политика, предназначена да покаже, че ислямът разширява присъствието си в страната.
Останалите парламентарни сили засега не правят изявления по въпроса. От такива се въздържат също Българската православна църква и Главното мюфтийство на мюсюлманите. Не така обаче стоят нещата на равнище експерти и неправителствени организации. Дългогодишният журналист и бивш посланик на България в Египет Иван Гайтанджиев смята, че позицията на прокурора Цацаров е правилна и съответства на нагласата в българското общество спрямо носенето на бурка, която не се споменава никъде в Корана, представлява откровен символ и опасна фасада на радикалния ислям, и неслучайно е забранена в Германия, Франция и Белгия, а дори в някои части от Турция. На другия полюс на полемиката е директорът на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Според нея бурка в България носят предимно жените от ислямизирания ромски квартал "Изток" в Пазарджик, но го правят от желание да покажат, че са различни. Затова и Желязкова твърди, че жените могат да ходят облечени както искат, а забраната на бурката със закон би било ужасяващо. Подобно е и становището на председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Той смята, че няма належаща обществена нужда от забрана, а произволното асоцииране на жените, които носят бурки, със заплахата от тероризъм е признак за антимюсюлмански предразсъдъци. Известният професор по културна антропология Ивайло Дичев отива по-нататък и твърди, че „битката с несъществуващите в България бурки е поредна победа, която ще извоюва популизмът пред истеризирания от крайно десните електорат“ и целта е да се представи ислямът като нещо върху което да бъдат прехвърлени всички отговорности за кризата в съвременното общество и държави.
Темата е крайно чувствителна, но начинът по който полемиката се води и кръгът от участници в нея, подсказват, че на този етап до национална забрана на бурката няма да се стигне. Националистите от ВМРО вероятно си дават сметка за това, защото си поставиха целта да постигнат забрана на общинско равнище в Пазарджик чрез промяна в Наредбата за обществения ред. В Пазарджик тази цел споделят и повечето жители на самия ромски квартал „Изток“, където носенето на бурка е ежедневие, защото смятат, че този символ разделя хората и насажда омраза, а някои от съгражданите им го носят срещу пари.
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския диктатор Тито, заради българското си самосъзнание. На церемония пред столичния храм “Света Неделя”..
Продължава работата по снегопочистването на територията на София.170 машини обработват със смеси срещу заледяване и избутват сняг по улици и булеварди, съобщи пресцентърът на Столичната община. Работи се по общинската пътна мрежа, Южната дъга на..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на българската държава Аспарух. Ахинора е инфлуенсърка и създава поне по два поста на ден.Тя е 24-годишно..
По повод 124 години от пускането на първия трамвай в София на 14 януари 1901г ., Столичният електротранспорт и Общинското предприятие "Туризъм"..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със..
В четвъртък сутринта на места в котловините и около водните басейни видимостта ще бъде намалена. След обяд облачността ще се разкъсва и намалява, над..