Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българи замесени в „Панамагейт“ – и какво от това?

БНР Новини
Снимка: архив

Както стана ясно от първите публикации в България за разразяващия се „Панамагейт“, засега около 150 български физически лица и 50 родни фирми се оказват регистрирани в офшорни зони на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови. Такива са данните на Международния консорциум на разследващите журналисти, който от повече от година работи по горещата следа на хора и фирми от цял свят, които имат офшорки в обетованите финансови райски кътчета.

Вестник „24 часа“, който единствено има привилегията за официален достъп до скандалното досие, побърза да съобщи в заглавие, че няма български политици сред собствениците на офшорки. Не бих казал, че това е някаква новина. Ставало въпрос за предприемачи, адвокати, ликвидатори на дружества и т.н. Публична тайна обаче е, че не всички български политици са „чиста вода ненапита“. А и Европейската комисия от години твърди в своите доклади, че корупцията просперира по високите етажи на властта в България и никой не ѝ се противопоставя. Възможни са следователно три хипотези. Или българските корумпирани политици държат рушветите в буркани заровени в градините на вилите си, или така са се завоалирали с подставени лица в офшорните зони, че техните имена никога няма да се появят на бял свят. Или пък просто капиталите им се намират в сейфове в швейцарски банки.
Националната агенция по приходите обяви, че ще поиска информация за замесените български фирми и лица в „Панамагейт“ и ще започне проверки. И какво от това?

Да оставим настрана въпроса защо именно НАП се заема със случая, след като в повечето страни замесени в „Панамагейт“ самите правителства и специални служби изискват подробна информация за техните „офшорници“. Да си припомним някои предишни скандали, в които беше замесена и България. През 2010 година НАП поиска от Берлин информация за влогове на българи в Швейцария и Лихтенщайн, след като германската данъчна служба платѝ два и половина милиона евро, за да получи на дискове данни за тайни влогове в швейцарски банки. Берлин откликна веднага и „безплатно“ предостави данни на НАП за българите, които се оказва, че имат свои депозити на обща стойност 200 милиона евро. След това в София завесата беше спусната, и до днес не се разбра нищо около тези хора, поне дали са си плащали редовно данъците в България.

В скандала през 2015 година по така наречения „Суислийкс“ се оказа замесен българин, който разполага с 264 милиона долара в швейцарски филиал на британската банка HSBC. Други 73 българи за няколко години са превъртели през същия филиал по пет милиона долара всеки от тях. Данните за тези българи бяха предоставени и на НАП и на прокуратурата, но както и в предишния случай до ден днешен „историята мълчи“.

Според българското законодателство участието в офшорни зони не е престъпление. Но все пак може да породи съмнения, че по този начин се укриват данъци, или пък незаконно придобити капитали, които надхвърлят многократно официално обявените приходи.Но явно и НАП и Прокуратура и ДАНС и т.н. предпочитат да спазват буквата на закона. Така че и „Панамагейт“ много вероятно ще отмине без сериозни последици за България. Българските „офшорници“ ще продължат да си живеят в комфорт.

Както отбелязва вестник „Сега“, „нарастващата глобална нетърпимост към корумпираните елити е добра атмосфера за оздравяване и на България. Тя се е залостила здраво, за да не допусне вятъра на промяната, но все пак ветровете брулят и острови като нея“. Дано да стане така.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Журналистът Христо Грозев от Берлин: Европейската награда ми доказа, че годините лишения си струват

На официална церемония в Берлин българският разследващ журналист Христо Грозев получи наградата си за Европейски журналист на годината. Той беше ключова фигура при издирването на бившия мениджър на Wirecard Ян Марсалек в Москва, както и при..

публикувано на 11.10.25 в 10:22

Знаете ли че има и фестивал на... трънката?

Белоградчишкото село Салаш е домакин на второто издание на единствения по рода си Фестивал на трънката. По нашите земи диворастящото растение от незапомнени времена се използва за билколечение, като се събират не само плодовете, но също семена и листата...

публикувано на 11.10.25 в 07:15

Започва 42-то издание на маратона на София

Започва най-голямото лекоатлетическо събитие в България – Wizz Air Sofia Marathon 2025 . На 11 и 12 октомври улиците на София ще се превърнат в сцена на спорт и култура. За поредна година организаторите отчитат рекорден интерес от страна на..

публикувано на 11.10.25 в 07:10