На Гергьовден в Якоруда

Якоруда е място, събрало енергията на три планини – Рила, Пирин и Родопите. Интересен е фактът, че при проучването и картографирането на остров Гринуич в Антарктика, един от ледниците е наречен Якоруда по името на града – Yakoruda Glacie. Ледникът се намира на запад към пролива МакФарлън. Дължината му е 2,5 километра, а ширината 5 километра. Това име е дадено от българската експедиция „Тангра 2004/2005“.

„Карамфилче”, изп. Юлия Илиева и Гергана Стамболиева, съпровожда Димитър Христов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Якоруда се оказва една от точките, през които преминава римски път, съединяващ Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на Римската империя – Виа Егнация. За това свидетелстват останките на две крепости – едната наречена Калята, а другата – Градището. Много известни личности са родени в този малък град – воеводите Тодор Македонски и Богдан, писателят Никифор Попфилипов. Българският поет Петко Рачов Славейков също е свързан с Якоруда – по линия на дядо си, когото местните хора наричали Рачо Чехларя.

„Снощи съм си сън сънувала”, изп. група „Якорудски мерак”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Якоруда има уникален фолклор, местна култура и традиции, които хората все още обичат, спазват и предават на децата си. Тук битуват три етноса – християни, мюсюлмани и роми. Всички те заедно отбелязват празниците си, помагат си и уважават различията си. Фолклорът е уникална смесица от родопска и пиринска музика, а диалектът е толкова специфичен, че ако го знаеш, все едно си научил един чужд език.

Гергьовден е празникът, който местните хора отбелязват като семеен, личен и много важен. Всички, които живеят зад граница и извън Якоруда се връщат всяка година на този ден, за да празнуват със своите близки и приятели на поляните в месността „Св Георги”, където се е намирал старият град Якоруда.

За обичаите и емоцията от празника ни разказва Ваня Палова – културолог, общественик и гражданин на Якоруда.

Интервю с Ваня Палова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Герьовден е един от най-българските празници, които якорудчани празнуват. Често се шегувам, че Гергьовден е национален празник на града. Чества се в местността Якорущица където се намирала първото селище. Там е храмът „Св. Георги“, изграден върху останките на стария храм, чиито основи са запазени и се виждат добре. Цялата местност излъчва топлина и положителна енергия и затова част от якорудчани се връщат там и през годината. В навечерието на 6 май във всяка махала хората се събират, обличат народни носии и излизат пред къщите си. В големи керамични гърнета наливат вода, всяко семейство носи китка здравец и цвете, завързани с червен конец. Китките се наричат за здраве и берекет. Всички пеят и танцуват. Съдовете се поставят под трендафил или цъфнало цвете, за да пренощуват там на 5 срещу 6 май. На Гергьовден, след като се върнат от поляните, хората отново се събират и всеки взима своята китка.

И до днес се практикува интересен местен обичай – жените боядисват яйца като на Великден, но само червени, а после ги носят на празника. С тези яйца децата правят игра, в която гадаят кой ще е най-здрав и най-голям късметлия през годината. Това обикновено е момчето или момичето, което успее да подхвърли яйцето си най-високо. Да се върнем към подготовката на курбана – отново разказва Ваня Палова:

„Ой, Пирине”, изп. Осман Демов – тамбура

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На пети май, в двора на черквата „Св .св Кирил и Методий“ се събират курбани. Това са агнета, които се даряват от населението доброволно. Всеки един, независимо каква религия изповядва, идва и оставя агне. Не знам населено място в България, където да се събират толкова много курбани. Всяка година се събират около 40-50 агнета. Рано сутринта на Гергьовден, в местността Якорущица се приготвят казаните за готвенето на самите курбани. Събират се жени и мъже и започват да готвят. Много е хубаво когато заедно подготвяме всичко необходимо. Няма по-вкусно сготвени ястия, отколкото на самия празник. Много голяма част от хората имат свои места, където незнайно откога са се събирали поколенията. Всеки знае къде да остави своите гозби и да подреди своята маса, за да почете празника. Звучат тъпани, зурни, има много музика и веселие. Хората идват облечени в народни носии, а конете са нагласени и натъкмени. През целия ден между хората се разменят наздравици. Вечерта, натоварени на коли, коне и каруци, всички се „изсипват” на площада в Якоруда, за да продължат да пеят и танцуват до късни доби. Всеки колкото може да издържи да потропа и да поиграе.

Снимки: архив