Кремиковци е квартал на столицата, разположен в североизточната й част, в подножието на Стара планина. Освен с огромния металургичен комбинат от близкото минало, той е известен и със своя манастир, построен през Средновековието. Околностите му са живописни и дават началото на много планински туристически маршрути, подходящи за пешеходци и колоездачи. От двора на манастира се разкрива чудесна гледка към цялото Софийско поле със синкавата Витоша в далечината.
Сигурни писмени данни за Кремиковския манастир имаме от XV век, от когато датира старата църква в двора му с автентични стенописи, но историята му започва няколко века по-рано. Той е бил просветен и духовен център през времето на османска власт, в него са преписвани много богослужебни книги. Особена гордост е запазеният ръкопис на Кремиковското евангелие от 1497 г.
И съвсем не случайно е това, че точно преди 110 години в село Кремиковци един буден даскал на име Павел Логаторски полага основите на тамошното читалище. В началото той събира и разменя книги, а делото му продължават много съмишленици. Така малко по-малко дейността на културната общност в селото се развива.
Сградата ни е доста по-нова и много голяма – построена е през 1972 година – разказва Веселина Гьошева от „Народно читалище Светлина – 1906“. – В момента работим много усилено. Имаме състави за народни танци – детски, младежки и за възрастни, за модерни танци, две певчески групи. За децата работят най-различни школи – по изкуства, езици, танци, спорт. Тази година отбелязваме няколко годишнини – 110 години от създаването на читалището ни, както и 160 години читалищна дейност в България, 10 години от създаването на международния фолклорен фестивал „Гергьовско веселие“, организатор на който е читалището ни. Всичко това ще отпразнуваме с един голям концерт на 9 май, в който ще участват всички наши школи и състави.
Една от най-мащабните прояви, организирани от Кремиковското читалище, е Международният фолклорен фестивал „Гергьовско веселие“. Той се провежда всяка година на няколко сцени – до читалището и на поляните край манастира, чийто патрон е именно Свети Георги. Програмата му е богата, участниците пътуват и до друг български град, където също изнасят концерт. Тази година те ще бъдат в Копривщица, която е емблематична за архитектурата на Българското възраждане.
През годините много групи са минали през фестивала – и български и чужди – продължава Веселина Гьошева. – Винаги държим да има балканска група. Тази година отново спазваме традицията и сме поканили както много наши групи, така и гости от Румъния, Сърбия и Албания. Всички участници са с чудесна подготовка и се гордеем с това, че фестивалът вече се утвърди като средище на качествения фолклор, изпълняван от непрофесионални групи.
Традицията вече повелява – на 5, 6 и 7 май поляните край манастира „Св. Георги Победоносец“ ще бъдат обагрени от цветовете на хиляди носии, ще се слуша народна музика, „Гергьовското веселие“ ще зареди емоционално участниците и гостите му.
Снимки: Народно читалище „Светлина – 1906“ и wikipedia.org
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..