Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.

Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.

Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.

Псалом 118.1-3

Едва ли обаче за днешното отношение на българина към вярата бихме могли да виним единствено социализма. Не е ли вярата нещо, което човек носи в себе си, независимо от конюнктурата? Все пак през петте века османска власт именно православието ни е крепяло да оцелеем като народ.

Петте века под османска власт също дават отражение. През този период имаме мъченици на вярата, но и такива, които я сменят, губим традиции и национално самочувствие. Комунизмът допълнително с по-голяма сила къса връзката на човека с църквата, тъй като тогава „Бог”, „вяра”, „църква” са забранени понятия – твърди отец Чиликов. – В началото на социалистическия период много свещеници са пратени в концлагери, църквата е в гонения. Хората се страхуваха да ходят в храма по Рождество Христово, по Пасха, и по този начин поколения българи израснаха без Бога. На мен ми се иска младите да познаят в дълбочина кой е Христос, както и неговия живот. След това ще се появят християнските добродетели, ще падне престъпността. Всеки един човек, а оттам и нацията, ще се развиват в много по-позитивна насока.

Вярата на българина по принцип е по-специфична. На практика тя се движи между християнската вяра, нейната интерпретация и суеверието. От срещите си с хората отец Чиликов се е убедил, че повечето от тях действително носят в себе си Бога, че много малко са откровените атеисти.

Но вярата няма как да се разкрие, докато човек не се изправи лице в лице с Всевишния. Съвременният българин е като че ли срамежлив верово. Не иска да се отпусне и да се довери на вярата, да се отвори към Бога, да започне да се моли. Затова се развива нещо, което е много по-близко до суеверията и до симулацията на някаква вяра в „нещо”, но не и в личността на Бога, споделя отецът. Той е убеден, че общуването с Господа и разбирането на смисъла на думите Христови прави човека да бъде свят, развива в него християнските добродетели. Защото обикновено съвременният човек издига на пиедестал своя егоизъм, своето самолюбие и честолюбие – казва Стоян Чиликов. – Докато в християнската вяра има друга опорна точка –  любовта, да обичаш другия като себе си, да се жертваш за него. Тези добродетели ги няма в днешното българско общество, убеден е свещеникът. Нещата са свързани – твърди той. – Когато човек вярва, започва да се моли и молитвата ражда онова, за което говорим: да възлюбим Господа Бога и ближния като себе си. Много малко са онези, не само в България, а изобщо в съвременния свят, които в дълбочина разкриват своята вяра и живеят според вярата. Тук отецът дава пример, който е много показателен за ситуацията в България: Има хора, които идват в храма рядко, по големи празници. Те по-скоро влизат, само за да запалят свещичка. При тях го няма това дълбоко общуване, за което говоря. Когато им задам въпроса „Вярващи ли сте?“, те казват „Да, вярващи сме“. Когато задам следващия въпрос „Молите ли се?”, понякога чувам един странен отговор: „Е, чак пък толкова!”. Това означава, че молитвите на вярващия човек се възприемат от тях като проява на фундаментализъм, изпадане в крайност. Т.е. много са се изменили нещата, според мен. Съвременният човек има мироглед, който не бих казал, че е християнски. Затова са изместени християнските ценности в обществото.

Какво е необходимо, за да се стигне до промяна в мисленето и връщане към добродетелността?

На първо място трябва да се променим ние самите – пастирите, да живеем един живот в Христос – убеден eотец Стоян Чиликов. – На второ място да започнем да катехизираме хората, да работим много с тях. Затова настояваме да се въведе вероучение в училището. Трябва да имаме и неделни училища към храмовете, както във всяка нормална държава. При нас това липсва. Много малко са в България храмовете с неделни училища и беседи.