Дами от световния елит – ръководители на важни обществени организации, министри, депутати, учени, представителки на бизнеса, журналисти, се събраха в София за Глобалния форум на жените. Той бе  организиран от Съвета на жените в бизнеса в България и премина под патронажа на Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО. Това е първият международен форум на такова високо равнище, посветен на жените лидери. В дните от 18 до 20 май в приятна работна атмосфера участниците обсъждаха въпроси, свързани с ролята на жените в съвременния социален, обществен и икономически живот, споделяха своя личен опит. По време на дискусиите се очерта изводът, че жените желаят и могат да променят света към по-добро – към едно устойчиво и хармонично общество, като работят за изграждането му наравно с мъжете.

Каква е ситуацията в България на фона на световните тенденции по отношение на ролята на жените в обществено-политическия живот? С този въпрос се обърнах към г-жа Лидия Шулева, бивш заместник-министър председател, министър на труда и социалната политика и министър на икономиката на България, която бе сред модераторите на форума:

От началото на 50-те години на ХХ век се проявява тенденция за все по-активно участие на жената в развитието на българското общество. Днес българските жени имат много по-добро представителство както в политиката, така и в частния сектор в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Разликата в заплащането на труда на жените и мъжете при нас е малко по-ниска от средноевропейската. В момента присъствието на жените в българското правителство е от порядъка на 50%, което е доста по-високо от средноевропейското ниво – 23%, подчерта г-жа Шулева. Има обаче какво да се желае по отношение на представителството на жените в местната власт, което е доста слабо. Събеседничката ни изтъква, че местните общности са тези, които променят в голяма степен средата, условията на живот. Недостатъчно представителното женско участие в местните органи за самоуправление е причина за липсата на адекватни решения по много въпроси, засягащи живота в малките населени места.

Питам г-жа Шулева сблъсквала ли се е самата тя с някакви трудности през своята наситена кариера поради факта, че е жена:

Трябва да кажа, че с времето моето отношение към принципите на равнопоставеността между половете и начините за постигането й доста се промени. В началото на моята житейска кариера вярвах, че хората не се делят на жени и на мъже, а на такива, които имат и които нямат способности. Т.е. за мен признакът относно възможността за реализация не е бил полов. И тъй като винаги съм разчитала единствено на себе си, смятах, че това е валидно за всички. За съжаление опитът ми (а аз съм била член на Европейския парламент, консултант по различни въпроси и в други страни) показа, че не навсякъде по света се дават равни шансове на жените да изявят своите способности. Т.е. необходимо е жените да бъдат подкрепяни в желанието им да се реализират, подчерта Лидия Шулева и посочи един от пътищата за постигане на тази цел:

На много места има така наречените стъклени тавани, невидими прегради, които ограничават възможността на жените да се реализират. В тази връзка за много страни, включително развити европейски страни, така нареченият квотен принцип е полезен, тъй като в началото на този процес на създаване на равнопоставеност трябва да се даде законово възможност на жените да се изявят. Разбира се, това не може да бъде постоянно правило, но за много страни това е важно в началния момент, когато има прекалено много предразсъдъци по отношение на участието на жените в обществено-политическия и частния сектор. Може би именно определянето на някакви квоти ще спомогне по-естествено за в бъдеще жените да бъдат възприемани като равнопоставени.