Когато научиха, че швейцарците ще гласуват „за” или „против” въвеждането на гарантиран безусловен и повсеместен месечен доход от 2500 франка, българите си зададоха няколко въпроса и изпитаха букет от противоречиви чувства на завист, възхищение, недоверие, неодобрение или възторг. И се размечтаха, разбира се, в опит да забравят за няколко мига собствената си действителност, която прави просто немислимо по принцип подобен въпрос да бъде поставен не само в момента, но и в обозримото бъдеще. Когато научиха резултатите от негативния вот на швейцарците, българите се разочароваха, но и се утешиха, че не само те не могат да си позволят такъв лукс и охолство. Някои подметнаха, че въпреки престоя си в Женева, бащата на комунизма Ленин все пак не е успял напълно да обърка идеологическите и моралните ценности на кръстоносците от Алпите.
В дискусиите, предизвикани в България от революционната идея на швейцарците, се включиха мнозина експерти, синдикалисти, икономисти, социолози. Естествено е при това положение мненията да са разнообразни и да варират от единия до другия полюс, от „това е фантастика” до „и при нас може”.
Какво сочат обаче фактите? Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Швейцария е близо 60 000 долара годишно, в България е под 20 хиляди, т. е. три пъти по-малко. Очевидно в Швейцария сумата от 2260 евро на човек месечно се приема като някакъв минимум за приличен живот в нормални условия. В България се смята, че са необходими минимум 280 евро месечно на човек от четиричленно семейство. Средната месечна заплата е 500 евро, минималната – 210, средната пенсия е някъде около 180 евро месечно.
Но да не прекаляваме с цифрите – едно е България, най-бедната страна в Европейския съюз, съвсем друго нещо е Швейцария – страна от челната тройка в света. Това и обяснява защо за мнозина българи последният референдум в алпийската конфедерация остана неразбираем – просто проблемите с жизненото равнище там и тук са съвсем други. Там броят дупките в сиренето ементал, за да определят качеството му, тук броят дупките в портфейла, за да видят дали ще могат да си платят сметката за ток.
Не че идеята за въвеждането на гарантиран универсален доход е напълно непозната в света и, в частност, в България. Напротив. Още преди три години привърженици на тази социално-икономическа мярка се обединяват и започват да говорят за икономическите, социалните, политическите, демографските и културните предимства на една такава инициатива. Защото не трябва да се смята, че сериозните швейцарци ей така с лека ръка са решили за да се позабавляват да питат дали да се въведе този фиксиран доход или не. Съвсем не е така, защото една подобна мярка има и много сериозни икономически измерения, а от там – и политически, и социални, и културни, и т. н. Това на практика установява едно минимално гарантирано ниво на икономическа стабилност и предвидимост. Така се стабилизират и балансират отношенията в цялата социална структура и политическа система. Но за всичко това е необходима определена степен на зрелост на целия социално-икономически организъм, зрелост, за която очевидно е рано да се говори, когато става дума за съвременното българско общество. За това свидетелстват още няколко цифри и факти. 70 на сто от българите нямат банкови спестявания, а възнаграждението за престижния министерски пост е едва 2000 евро. В този контекст трябва да се добави и обстоятелството, че отхвърленият гарантиран доход от швейцарците представлява в българската действителност месечната заплата на топ мениджър от частния сектор, за която малцина даже мечтаят.
Засега гарантираният универсален месечен доход за българите е като швейцарското сирене – вкусно, но трудно достъпно скъпо удоволствие.
През нощта ще бъде ясно, в по-голямата част от страната и тихо. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между минус 5° и 0°, в София - около минус 5°. В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Преди обяд около Дунав, в..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..