България е страната в Източна Европа, която най-бавно и трудно се отърсва от комунистическото си минало – твърдят го и външни, и вътрешни наблюдатели. Въпреки доказателствата и живите спомени за несвободата, липсата на плурализъм, налагания фалшив морал и безкомпромисната разправа с инакомислещите, и днес не са малко хората, които твърдят, че при онзи строй е било по-добре, било е евтино, сигурно и спокойно. Каква е цената за тази „сигурност” е въпрос, който те предпочитат да оставят без отговор.
Тъкмо отговорите на тези въпроси обаче човек трябва да започне да търси още от училище. Ако иска да разбере в какъв свят са живели неговите родители и техните родители и защо, ако не познаваш миналото, си обречен да го повториш.
Това беше и призивът на провелата се в понеделник в София конференция „Знание и ценности - (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище”. Още за мотивите за нейното провеждане говори един от организаторите й – журналистът Христо Христов:
На първо място, всички хора, които сме във фондация „Истина и памет”, от дълго време работим по тази проблематика, а именно за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало. Сега чрез гражданската организация обединяваме усилия с желанието да не сме съучастници във фалшифицирането на българската история. Със своето мълчание през последните години на ниво институции това нещо се прави. Ние не искаме да сме съучастници и искаме младите хора да са добре информирани и да се случи част от реформата в българското образование.
На среща през май с министъра на образованието Меглена Кунева представители на фондацията „Истина и памет” са представили списък, в който са събрани основните факти и процеси, случили се по времето на комунизма, които, по тяхна преценка, трябва да влязат в новите учебници по история. Сред тях са трите фалита на държавата, въвеждането на жителството, тоталният контрол върху медиите и липсата на свобода на словото, отнемането на частната собственост и много други. Постигнато е било съгласие, че изучаването на комунистическия режим в училище е важно и необходимо за учениците. Необяснимо защо, на конференцията Министерството на образованието отсъстваше. Затова позицията на хората, от които зависи включването на този период от историята в учебните програми липсва. След конференцията обаче, министър Кунева коментира, че това, което ще пише в уроците за тоталитарния режим в България, зависи от авторските колективи, които ще напишат учебниците.
Противниците на изучаване на комунизма в училищата изтъкват, че няма обща позиция за това каква е била България през онези 45 години. Според тях, за едни режимът е бил време на терор, унижения и подтисничество, за други животът бил спокоен, уреден и предвидим. Изследване, проведено през 2014 година по повод 25 години от падането на режима, разкри, че 55 на сто от българите са по-скоро позитивно настроени към личността на Тодор Живков, олицетворяващ комунистическото управление на България. Това припомни в изказването си по време на дискусията евродепутатът Андрей Ковачев и допълни:
Историята не трябва да бъде нито лява, нито дясна. Тя трябва да бъде обективна, базирана на историческите факти. Попитаха ме кое е доброто, което можем да вземем от комунизма, не всичко беше лошо... Разбира се, че в един режим е имало и щастливи моменти за всеки един нас, които сме живели, но те не са свързани с благодарност към Българската комунистическа партия, а са свързани с личния живот на всеки един от нас. Със сигурност, ако се търси, има хора, които по времето на диктатурата на Адолф Хитлер в Германия може да са живели също щастливо. Това не означава, че един елемент може да погаси ужаса, донесъл този режим. Откъсването на България, разрухата в икономиката, предоставянето на страната ни за 16-а република няколко пъти. Не може да бъде погасено и предателството, извършено спрямо Македония и нашите сънародници там и, разбира се, в Пиринския край…
Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че ако младите хора не получат нужните знания за близкото ни минало, няма как да се възпита и израсне активно и образовано ново поколение. Това пък крие рискове част от грешките на комунизма да бъдат повторени отново.
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока преди пункта. На българска територия на входа откъм „Промахон“ се изгражда нова лента с дължина 200..
Във връзка с влизането ни в Шенген е направено обследване на всички КПП-та и се работи много активно с всички институции, които имат отговорности към граничните пунктове. Това стана ясно от изказване на служебния министър на вътрешните работи Атанас Илков..
През 2025 г. в България ще има 249 работни дни и 1992 работни часа, изчисли сайтът за данъци и счетоводство Kik info. Благодарение на официалните празници българите ще се възползват от шест дълги уикенда през годината. Такива ще бъдат дните около..
Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред..
С Коледа идва надеждата за нови възможности! Екипът на Радио България отправя към всички вас, скъпи сънародници по света и у нас, пожелание за здраве,..
Поставени пред алтернативата правителство с компромиси или нови избори без компромиси, 75,9% от българите се спират на правителство, 19,4% – на избори,..