Всяка година през юни в гр. Елин Пелин се организира голям празник, посветен на бита, фолклора, хумора и гозбите от Шопския край. За празника гостуват десетки самодейци от селата Мусачево, Григорево, Габра, Огняново, Равно поле и много други, пръснати из равнината край София. Шопските празници в Елин Пелин започват от деня, в който църквата почита Свети дух – посветен на духовните дарове като любов, радост, мир, търпение. Народното веселие в Шоплука продължава цяла седмица, а дните са изпъстрени със срещи, седенки и надпявания, придружени със самобитен хумор и вкусни шопски ястия.
Най-много публика се събра в парка на града, където през почивните дни се проведе ревю на автентични народни носии, придружено с кулинарната изложба „Гозбите на шопа”. От „раклата на баба” бяха извадени десетки сукмани, ризи, забрадки, колани и огърлици, грижовно съхранявани там повече от столетие. Жени, млади момичета и момчета дефилираха, облечени с носии, каквито не могат да се видят дори в музейните колекции. Участниците сами представиха характерните елементи и историята на облеклото си. Любопитните погледи бяха насочени и към празнична носия от с. Мусачево. Всичко е тъкано, везано, плетено и пресуквано на ръка - уточни жената, която представи Мусачево.
Сложила съм черен сукман с бели гайтани, бяла памучна риза с дантели на ръкавите, за украса наниз от сребърни пари, а на кръста има препаска с чопрази. Краката са с чорапи, изплетени от черна вълнена прежда, украсени с шарени конци, обути са с цървули. На главата е поставена забрадка – т.нар. кършеница, изработена от домашнотъкано платно. Украсена е с бродерия и с мъниста. Имаме и мъжка шопска носия, която се състои от бяла памучна риза с бродерия, черен елек, декориран с гайтани, червен вълнен пояс, който прихваща ризата. Краката са обути с цървули, изработени от свинска кожа, а на главата се слага калпак от агнешка кожа.
„От раклата на баба“ не е възможно да се каже кое е по-хубаво, всичко е безценно и неподражаемо. Журито отличи като първенци абсолютно всички носии, които бяха представени. Народната певица Илияна Найденова е обикаляла много из страната, за да търси автентични костюми за сцената. Тя беше впечатлена много от ревюто на шопкините:
Изключително съм впечатлена от мусачевските носии, извадени от старите ракли. Аз много съм търсила и съм искала да видя как точно са изглеждали в Елинпелинския район. Те са много ценни, защото вече и в музеите трудно се намират такива носии. Щастлива съм да видя и моминската носия, тъй като много пъти сам спорила с народни певици, които твърдят, че тези нашити мъниста върху сукмана са характерни за Ихтиманския край, а аз знам, че в района на Елин Пелин ги е имало също. Типичната бродерия върху носията от Елинпелинския район се нарича „розички“, тя е много стара и може да се види не само върху празнична носия, но и върху ежедневното женско облекло. Впечатлена съм от представената риза от Елинпелинско. Тя е много рядка, завършва с характерната красива дантела. А това, че върху единия ръкав липсва дантелата, означава, че дрехата е била правена за чеиз и не е довършена. Пришиването върху ризата на три ката цветна бродерия е изключително рядко срещано у нас. Много съм щастлива, че имам шанса да видя това в гр. Елин Пелин.
На празник, като на празник и не минава без пъстра и разнообразна трапеза. Най-много бяха желаещите да дегустират изделията от кулинарния конкурс „Гозбите на шопа“. Сред питите и баниците, качамака с домашни пръжки и зелниците изпъкна сладкия рачел на леля Асенка Испирска от с. Нови хан. Специално за нашите слушатели тя описа специалитет, приготвян тук от незапомнени времена:
Шира от гроздов сок, в него тиквата престоява за 10 часа. 10 литра се варят, докато се сгъсти и остане 5-6 кг. Нарязват се парчета тиква с големина на кубчета захар. Те престояват два часа във вода с разтворена вар. Изсипват се върху изврялата шира. Вари се още един час. Получената смес се излива в буркани. Затварят се хубаво и се обръщат надолу с капака. След това се завиват с кърпа. После се прибират в мазето, а когато се отвори капачката на буркана, парченцата тиква са като пресни и хрупкави, въпреки че няма нито грам консервант или захар.
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..