Авторитарно ръководство, ниско заплащане, неуредици в организацията на работата – това са само някои от проблемите, от които се оплакват немалка част от работещите хора в България. Най-наболелите въпроси застават на масата на преговорите с посредничеството на синдикатите. Думата на синдикалните лидери се ползва с доверие и авторитет в обществото. Диалогът им с работодателите и правителството обикновено протича бурно и насочва вниманието към съществените въпроси, които вълнуват съзнанието на масата работещи в страната.
Според лидерите на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), успехът идва, когато успеят да убедят управляващите в нуждата от законодателни промени в кодекса на труда и съществуващата нормативна уредба. Първата стъпка обикновено я прави държавата, като решава дали сама ще се справи с даден въпрос, или ще го възложи на социалните партньори – синдикати и работодатели. КНСБ, опирайки се на данни от статистиката, наскоро обобщи най-неотложните проблеми за страната ни. Те до голяма степен засягат държавата, която е работодател на около 500 хил. хора в трудоспособна възраст с висше образование. Техните доходи обаче едва надхвърлят минималната работна заплата за страната. Най-засегнати са сектори като култура, образование и духовната сфера, където средната заплата е около 250-300 евро месечно.
Голямата тежест ще падне върху бюджета, защото оттам трябва да се намерят пари за достойно възнаграждение на тези хора – казва Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той посочи, че КНСБ поставя на фокус социалната защита на младите и високообразовани хора в България
90 % от новите работни места, които ще се откриват на пазара на труда през 2018г., ще бъдат за хора с висше образование. Когато имаш образование някой трябва да ти плаща адекватно, това е причината да предложим да има минимална работна заплата за висшистите в България, различна от тази за хората с по-ниско образование. Сред най-важните действия сега е, да бъдат адресирани конкретни мерки. Ако ние не опитаме да намерим формулата как да задържим младите и образовани хора в България и да ги стимулираме да произвеждат тук, ще пропуснем шанса да оборим прогнозата на демографския институт на БАН, според който до 2030г. България ще остане с 5 млн. население. Сега КНСБ излиза с предложения за мерки, свързани най-вече с доходите. Време е да говорим за ново, защитено по-високо ниво на минимална работна заплата за хората с висше образование, които работят по специалността си. Младият човек трябва да знае, че когато се дипломира и започне работа, няма да получава под 350 евро. И че ще има стимули да продължи да учи, за да повишава своята квалификация и съответно да удвои доходите си. Веднага се чуха реакции срещу нашето предложение да се въведе минимална заплата за висшистите от някои среди в бизнеса. На тях отговарям с данни от статистиката, които показват, че 95% от хората с висше образование се осигуряват на заплата по-висока от 350 евро. Това което искаме, са мерки, насочени към младите, които тепърва ще идват на пазара на труда. Важно е да виждат, че има един по-висок праг, който да расте и да бъде съобразен с реалните плащания на масовия случай работещи образовани хора в икономиката.
Все още по отношение на заетостта не можем да се върнем на нивата отпреди кризата и 300 хил. работни места остават невъзстановени, казва Пламен Димитров. По думите му, сега отчаяно се нуждаем от инвестиции и то в сектори, които могат да дадат технологични предимства и да гарантират сигурност и предвидимост в работата и доходите на хората. Нещата са свързани помежду си, но мерките трябва да спрат изтичането на работна сила от страната ни – казва Пламен Димитров и продължава:
Основният инструмент за инвестициите са европейските пари във всичките им измерения и политиките, които трябва да привлекат частни инвеститори. Ситуацията в ЕС в момента налага такъв разговор, затова правителството и премиерът ни трябва да заемат много по-настойчива и остра позиция, относно това, че България и най-бедните район на ЕС, се нуждаят от целеви мерки. За нов диалог са готови част от старите държави-членки. Този разговор ще е в контекста на затрудненията, които изпитва ЕС да спечели доверието на своите граждани, а това е ключов въпрос за общото европейско бъдеще.
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000 – броят им достига този от пандемичната..
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър. Георг Георгиев определи отношенията между..
Днес в Брюксел премиерът Росен Желязков ще участва в неформална среща на лидерите на ЕС, фокусирана върху укрепването на европейската отбрана. Дискусиите ще обхванат повишаването на отбранителните способности на Съюза, противодействието на хибридни и..
В средата на януари т.г. осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха открито писмо до..
Деана Хааг е родена в Кливланд, щата Охайо. Израства с мечти за приключения и нови хоризонти. Завършва специалност "Изящни изкуства" в колежа..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал..