Решението на Великобритания да излезе от ЕС променя сериозно плановете на общността. Една от новостите е промяната в ротацията на председателства на съюза, по силата на която България трябва да поеме своето шест месеца по-рано - на 1 януари, а не на 1 юли 2018 г., както се предвиждаше. Този факт изправя страната пред допълнителни изпитания, а поражда и някои неизвестни.
По опитните държави в ЕС обикновено започват подготовката на председателствата си година, или година и половина преди началото им. Предвид факта, че ще изпълнява тази отговорност за първи път, България започна подготовката си преди три години, но още преди Брекзит се говореше, че критично изостава. През май т.г. правителствени източници отдаваха изоставането на спорове около това, кой да оглави Националния щаб за подготовката и провеждането на председателството. Сега, след изтеглянето му с шест месеца напред, вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева предпазливо коментира, че спазването на сроковете за подготовка „не е невъзможно“.
Ситуацията е наистина комплицирана. Възниква организационният въпрос, дали до 1 януари 2018 г. София ще има къде да приеме всички около 20 хиляди души, които се очаква да участват в заседанията в столицата през шестте месеца на българското председателство. Предвиждат се ремонти на официалните резиденции в “Бояна” и “Лозенец”, както и на сградите на бившия Партиен дом и НДК, но сроковете станаха крайно напрегнати, а цената – по-висока. До степен, че някои започнаха да се питат не може ли българското председателство да стане „брюкселско“. Идеята предполага България да увеличи състава на постоянното си представителство в Брюксел и по-голямата част от мероприятията на нейното председателство да се проведат там. Това би спестило разходите, но пък би ограничило събитията, на които българските политици искат да поставят акцент. Едно от тях е, например, Денят на славянската писменост и култура 24 май, чието значение българската страна държи да покаже на цяла Европа. От това дали българското председателство ще е „българско“ или „брюкселско“ зависи и изборът на ръководителя на неговия оперативен щаб. На този етап въпросът обаче изглежда не е на дневен ред и предпочитанията определено са за председателство с основно седалище в София.
Но големите въпроси, от които успехът на председателството решаващо ще зависи, са свързаните с основния дневен ред на ЕС – икономическият растеж, намаляването на безработицата, социалното включване и равенството, сигурността на европейските граждани, миграцията, тероризмът и т.н. Не е изключено по време на българското председателство да се наложи да работи и по трудните въпроси, касаещи Брекзит и съдбата на по-нататъшното разширяване на ЕС.
Засега кабинетът твърди, че при пълна мобилизация ще успее да се справи с предизвикателствата, пред които поставя неочакваната промяна в периода на председателството на България. Основания за оптимизъм кабинетът вижда в обстоятелството, че около договарянето на новия програмен период на ЕС той фактически вече е изградил екип от експерти във всички министерства, които са във висока степен готови да действат и по въпросите от дневния ред на председателството. Промяната в периода на председателството дава и едно предимство с вътрешнополитически привкус. Провеждането му в първата половина на 2018 г. практически изключва хипотезата за евентуални предсрочни парламентарни избори през 2017 г., защото новоизбран кабинет не би могъл да се справи с тази отговорност, а същевременно дава шанс за силен финал на мандата на кабинета „Борисов“. Това обстоятелство дава силен стимул на управляващите за справяне с възникналите нови предизвикателства. Дали обаче те ще се възползват от него ще съдим по практическите им действия.
Съгласно Конституцията, президентът Румен Радев ще връчи днес мандат за съставяне на правителство в рамките на 51-вото Народно събрание на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група - ГЕРБ-СДС. Парламентарните избори се..
Честит Банго Васил! Днес ромите в България и региона отбелязват своята Нова година, известна още като Василица. В "България днес" разказваме за обичаите и традициите на празника, който е заключен в цели три дни и продължава до 15 януари. След това ще..
В сряда , 15 януари, времето ще се задържи облачно в по-голямата част от страната. На места, главно в Южна България, ще има слаби превалявания от сняг, в крайните югоизточни райони – от дъжд. По-съществени разкъсвания и намаления на облачността ще..
190 години чества през 2025 година Априловската гимназия в красивия старопланински град Габрово. Стъпила на традициите на Габровското взаимно училище..
По повод 124 години от пускането на първия трамвай в София на 14 януари 1901г ., Столичният електротранспорт и Общинското предприятие "Туризъм"..
Честит Банго Васил! Днес ромите в България и региона отбелязват своята Нова година, известна още като Василица. В "България днес" разказваме за обичаите и..