Айшем Сунал: Радвайте се на живота!

Сред членовете на авторитетното жури на 27-я международен балетен конкурс във Варна беше г-жа Айшем Сунал – художествен ръководител на Истанбулската опера и балет.

Айшем Сунал е възпитаничка на Държавната консерватория в Анкара. Робърт Денвърс забелязва таланта й по време на международния балетен конкурс в Осака, където тя печели специалната награда на журито, и я кани в трупата на Кралския балет на Фландрия. Айшем Сунал най-напред е деми-солистка, след това – солистка, а през 2000 г. е наречена „Ettoile”. Гастролирала е по целия свят. През 2006 г. Айшем Сунал се завръща в Турция като прима балерина на Истанбулската опера и балет и като гост балерина в Държавната опера и балет в Анкара. През 2015 г. е назначена за художествен ръководител на Истанбулската опера и балет. Г-жа Айшем Сунал беше специален гост на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива” по програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Госпожо Сунал, доволна ли сте от нивото на международния конкурс във Варна тази година? Има ли участници, чието развитие внимателно трябва да следим в бъдеще?
Определено! Има много добри таланти. Явиха се много кандидати и разбира се,  трябваше да елиминираме част от тях след всеки тур. Всички, които достигнаха и се състезаваха в трети тур, определено ще имат добра кариера.

Вие сте голям артист, който също е бил „открит“ на международен конкурс – в Осака. С какви чувства си спомняте за това днес?
Аз бях много млада и притеснена. Тогава в Турция ми казваха, че най-вероятно нищо няма да спечеля. Така че дори нямах подготвен сценичен костюм за третия тур. А се оказах финалист! Така че трябваше да взема костюм назаем. По това време фирмата „Гришко“ беше новосъздадена и предлагаше на изпълнителите балетни пантофки за проба. Помолих ги да ми дадат и танцувах с нови, непознати пантофки. И въпреки всичко се случи това, което е било предначертано! Получих наградата! След това спечелих още няколко конкурса. Според мен конкурсите са нещо хубаво и младите балетисти трябва да се явяват на тях. Защото самата подготовка за конкурс те прави по-силен и дисциплиниран, запознаваш се с други изпълнители и други балетни школи. Всичко това е много важно!

Още един от най-силните ми спомени отново е свързан с конкурс. Художественият директор на нашата трупа ми разреши да се явя на конкурс в Люксембург, защото Белгия и Люксемруг са близо, съседни държави. Но трябваше успоредно с конкурса да танцувам и в представленията от програмата на Кралския балет на Фландрия. Така че пътувах, състезавах се в Люксембург и се връщах, за да изляза на сцената в Белгия. И така пътувах за третия тур. Имаше проблем с трафика и не можех да стигна навреме до театъра. Партньорът ми шофираше, а аз започнах да поставям сценичния си грим в колата. Тичайки, успяхме да стигнем в последната секунда, когато вече обявяваха нашите имена по уредбата. Покрай всички тези притеснения забравихме за страха от състезанието. Накрая отново всичко завърши щастливо и спечелихме втората награда!

От 2015 г. Вие сте художествен ръководител на Истанбулската опера и балет. Каква е Вашата репертоарна политика в театъра?
Ние поддържаме всички класически творби в нашия репертоар. „Корсар“ беше балетът, който аз добавих в него.  Поканих за поставянето му моята велика преподавателка от САЩ Ана-Мари Холмс. Имаме и много съвременни творби – на Маурисио Уайнрот, Кристофър Д‘Амбоаз. Много бих искала да поставим и балети на Иржи Килиан, които аз самата много съм танцувала. Бих искала да работим и в двете посоки – класика и неокласика или съвременен танц в съотношение 2 към 1! 

Българската балетна школа е тясно свързана с руската. А в Турция кои балетни школи имат най-силно влияние?
Школата на Ваганова. Водещите балетни школи са в Анкара и в Истанбул и те имат културни връзки с Русия. При нас гостуват руски педагози. Аз също съм започнала да танцувам най-напред по балетната школа на Ваганова с преподавател от Москва. Основата е Ваганова.

Страхувате ли се за бъдещето на балетното изкуство в Турция?
Ако погледнем какво се случва днес около нас, е страшно! Не само за изкуството! Надяваме се, че проблемите ще се разрешат, но това ще отнеме време. Със сигурност ще бъде по-трудно! Ще разбера, когато се върна. ... За съжаление фестивалът в Бодрум беше отменен тази година, трябваше да танцуваме там на 31-и юли. Все още не знаем за фестивала в Аспендос, където на 8-и септември би трябвало да танцуваме „Корсар“.

Какво е Вашето послание към балетистите и международната публика тук, във Варна?
Преди всичко бих искала да изтъкна, че това е първият балетен конкурс, който някога е проведен в света. Когато го е основал, маестро Емил Димитров е направил нещо наистина много важно, защото всички балетисти, които впоследствие са станали звезди, са тръгнали оттук! Така че трябва да изразим благодарността си към него и към неговите син и дъщеря Димитър и Соня, които съхраняват традицията и продължават по неговите стъпки. Българската публика е много щастлива, защото първа е могла да види балетните звезди, които са изгрявали! Имате прекрасен директор на Националния балет – Сара-Нора Кръстева. Това е голям късмет за младото поколение балетисти! Страната Ви е красива – морето, слънцето... Радвайте се на живота!