Насред лято, тази седмица София бе посетена от гръцкият премиер Алексис Ципрас. Визитата се очакваше през юни, но по неизвестни причини се осъществи едва сега. Отлагането обаче вероятно си е заслужавало, защото третото съвместно заседание на правителствата на България и Гърция, проведено по време на визитата, предизвика раздвижване в двустранните отношения след относително затишие от четири години.
Първото съвместно заседание беше през 2010 г., а второто – през 2012-а. Интересен факт е, че и на трите проведени досега заседания България бе представяна от един и същи премиер – Бойко Борисов, а Гърция последователно от трима различни – Георгиос Папандреу, Андонис Самарас и Алексис Ципрас.
Паузата от четири години между последните две заседания се дължи най-вече на икономическата криза. Както самият Алексис Ципрас отбеляза, тя засегна Гърция повече, отколкото България. През същите тези години двете държави бяха засегнати и от бежанската криза, която подобно на икономическата също засегна Гърция повече от България. На разговорите в София премиерите изразиха задоволство, че за щастие шестващата по света трета криза, тази в сигурността, не е засегнала Гърция и България, и изразиха очакване това да продължи да е така.
Причина за четиригодишното относително затишие в двустранния диалог вероятно са и съществените различия в политическата ориентация на правителствата в София и Атина – българското е определяно като дясно консервативно, а гръцкото като радикално ляво. Според премиера Борисов обаче, въпреки принадлежността си към различни политически семейства, управляващите в София и Атина имат „абсолютно единомислие във всички критични сфери” и в условията на криза винаги са се подкрепяли.
Както се и очакваше, основно внимание на разговорите в София бе отделено на икономическите въпроси и в частност на сътрудничеството в енергетиката и инфраструктурата. Дискутиран беше проект за транспорт на природен газ към България от гръцкото пристанище Александруполис, където предстои да се изгради терминал за втечнен газ. Българската страна, която има желание да участие в изграждането на терминала, разглежда проекта като свързан с газовата връзка между двете държави и смята, че той трябва е разположен в близост до тази връзка. Тези намерения не са нови, но станаха особено актуални след като пазарни тестове на българо-гръцкия конектор показаха, че заявките за ползването му надвишават проектния капацитет.
Вероятно най-силно впечатление предизвика обаче оповестеното намерение за изграждане на бърза жп линия между българското пристанище Бургас и гръцкото Александруполис. Тази идея също не е нова, но по време на визитата на Ципрас бе доразвита и допълнена с проекти за изграждане на два големи логистични центъра. Проектът за железопътна връзка между Черно и Егейско море е многообещаващ и поради обстоятелството, че гръцката страна вече работи по своето трасе между Солун и Александруполис, а пък българската вече има изградена оперативна съвместимост с гръцките железници, като по част от нейното трасе на практика връзката вече е осъществена и остава да се работи най-вече по отсечката Карнобат – Бургас. Идеите ще се конкретизират още през септември на равнище министерствата на транспорта и морски и железопътни администрации, с оглед проектът да кандидатства за финансиране по линия на плана „Юнкер”. Също за наесен остана и уреждането на открития между двете страни проблем за хроничните блокади на границата от протестиращи гръцки фермери. Въпросът не е никак маловажен, защото през зимата предизвика напрежение между София и Атина, включително и закани от българските превозвачи за ответни блокади. Развръзка по въпроса се очаква също през септември, след срещи на гръцките власти с фермери и синдикати. Българската страна обеща пък, с оглед предотвратяването на наводнения в Гърция, предизвиквани от река Марица, язовирите на българска територия да бъдат пълни на 80 процента. Междувременно, България ще работи допълнително и по системите за ранно известяване.
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но докато се чака този макроикономически ефект, предимствата вече се усещат от малкия бизнес. Румънци и..
В понеделник ще бъде блокиран пътният участък на международния път Е-75 в Сърбия, съобщи ситуационният център на Министерството на външните работи. Очаква се блокадата да е на пътен възел "Аутокоманда", който е част от международния път Е-75...
В понеделник минималните температури ще са между минус 1 и 4°, в отделни райони на Западна България до минус 4°, в София – около 0°. През деня ще бъде предимно слънчево и почти тихо. Преди обяд на места в низините и котловините ще има мъгла или..
Българо-албанска бизнес камара ще подпомага връзките между албанската и българската общност в сферата на бизнеса, като амбицията е да създаде едно уникално..
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но..
След близо 80 години, нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан се сформира в България. Птиците заеха изкуствени острови, изградени от..