Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преображение – на границата между лятото и есента

БНР Новини

В народните представи Преображение Господне (6 август) е празник, който бележи границата между лятото и есента. Промените в климатичните условия, които са толкова важни за хората, особено силно засягат обработването на земята и отглеждането на домашните животни. Хората забелязали, че около тази дата денят намалява, змиите и гущерите се скриват в леговищата си, а лястовиците отлитат на юг. Затова се казва, че на Преображение денят „се пречупва“, обръща се с гръб към лятото и с лице към зимата. Във фолклора ни съществуват и вярвания, свързани със смисъла и значението на християнския празник.


Нека припомним, че Преображение се отбелязва по време на Богородичните пости
(подготовка за големия църковен празник Голяма Богородица - 15 август). Според евангелските свидетелства Исус Христос завел трима свои ученици на планината Тавор в Галилея. Там изпаднал в дълбока молитва и се преобразил - „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“


На Преображение действат различни забрани за работа, особено за домашните дейности – не бива да се мие и пере. До този ден не бива също да се ядат къпини и грозде. В нашата традиционна култура гроздето е на голяма почит. Не само плода, но и лозата. Тя е изобразена в шевици, ще я видим в сложната дърворезба на иконостасите. А виното (заедно с хляба) се счита за най-чистото нещо. „С хляб и вино магия не може да се направи“ - казва народът ни.


Според легендите, къпината е дяволско творение. Независимо, че присъства на трапезата ни от векове. И до днес приготвяме сладка, сиропи и какво ли не от този полезен плод. Да не говорим, че в народната медицина се използват не само плодовете – пресни или изсушени, но и листата. Дивата къпина, според билкарите, лекува простуда, болести на устната кухина, на дихателната и храносмилателната системи, помага при разширени вени, диабет и какво ли не още. Според легендата, разказана от големия наш етнограф Димитър Маринов: „дяволът създал къпината в противност на гроздето, създадено от Бога. Дяволът прави така, та къпините да узряват по-рано от гроздето и с това прелъстява хората да ядат къпини … и по този начин да станат негови.“ Ето защо никой не бива „да зобе къпини преди да е зобал грозде“ (из „Народна вяра и религиозни народни обичаи“).


Рано сутринта на Преображение отнасят в църквата първите узрели гроздове. След службата, когато гроздето е осветено, жените раздават на семейството и съседите от него. На някои места носят също къпини, диня, ябълки, круши и други плодове.


След освещаването на плодовете пада и забраната за къпините. Сред кàпанското население (етнографска група българи, населяваща селища в района на Разград) на този ден не е разрешено да се яде червено грозде и червена диня. Вярват, че така ще предпазят лицето си от неприятни белези.


Димитър Маринов съобщава и за локален обичай, извършван от помашкото население на село Петково, близо до Смолян. На Преображение цялата общност се събира до мечита и до гробищата на хоро. „Тоя ден като курбан всеки убива по един кошер пчели, взема меда и го носи при попа, ведно с колак (обреден хляб) и след като го очете и освети, ломят този колак и раздават на събраните, като предварително се топне коматчето в меда“ – пише още етнографът.


Природата се преобразява на 6 август, а това е възможност и за хората да се променят. Или поне да опитат. Съществува поверие, че небето се появява Божията врата, която се отваря. Тогава сам Господ се появява, за да изпълни желанията на праведните. Само те можели да видят Божията врата и да измолят от Господ каквото им трябва. Това вярване се отнася преди всичко за Богоявление – Йордановден (6 януари). Но на много места хората не заспивали цяла нощ, взирали се в нощното небе и се надявали да видят чудотворните двери.




Снимки: БГНЕС, pravoslavieto.com и архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50

Яйцето – символ на плодородието и новия живот в българския фолклор

Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се захване най-възрастната жена в семейството, като първото яйце винаги се боядисва в червено. Според..

обновено на 17.04.25 в 11:29

Защо е важно всяка лазарка да участва в обредното кумичене на Цветница

В българската народна традиция Цветница и Лазаровден са свързани празници, от Лазаровден момичетата се подготвят за ритуала кумичене, който се изпълнява сутринта на Цветница. Тук се спазва много стара обредна традиция, свързана   с вярата в..

публикувано на 13.04.25 в 09:15