В безумния шемет на разграфеното ни по часове ежедневие понякога се спираме за миг да помечтаем за екзотични земи или романтиката от нашето детство и не си даваме сметка, колко осъществими са мечтите ни. Пътят до портите на рая е 40 минути от София с крайградския автобус. Там между планините Плана и Лозенска, на левия бряг на р. Искър, ви очаква селцето Долни Пасарел с вековния си кавак на площада и дивите поля с благоуханен килим от мащерка и горски ягоди. Официално тук живеят 1300 души, но реално са към 2000, казва кметът на Долни Пасарел Наталия Александрова.

Името Пасарел се свързва с пленения в битка при Одрин през 1205 г. от цар Калоян император Балдуин Фландърски  и неговите воини, които Калоян разселва из страната. Сред тях е барон Арел, заселен в Лозенската планина. Според легендата, названието на селото идва от корена „pass“ („преминавам”) и името Арел, и значи „проход на Арел“.

Селището възниква на височина в близост до днешен Долни Пасарел:

Старото селище е на 2 км западно от днешното село. Мястото се нарича Църквище. Тук са открити основите на стара църква с размери 78 м², зидани от камък и вар. Отскоро на мястото има параклис, – казва Никола Янев и обяснява, че той е построен по инициатива на двама младежи изцяло с даренията и труда на местното население.

Пътека оттук към близкото село Долни Лозен води до третия по височина връх на Лозенската планина – Половрак (1182 м), с превъзходна гледка към София, Стара планина, Витоша, Плана, Рила, язовир Искър, селата Долни Пасарел и Лозен.


На метри под върха има мемориал на неизвестен въстаник от четата на Георги Бенковски.

Но да се върнем в Пасарел. Когато селището се мести от Църквището на днешното място, жителите построяват там нова църква, разказва г-н Янев:

Тя е зидана с кал по време на Османското иго. Тогава не сме имали право да градим големи църкви, затова тя е ниска. Издига се на метър над земята. Зографисана е след 1878 г. от самоковски художници. Стенописите личат и сега, но влагата вече ги е унищожила.

Учителят обяснява, че покрай селището е минавал древен път, ползван от траки, римляни и турци. Не липсват интересни археологически находки. Можете да се разходите до руините на Еврейското и Равулското кале.

На крепостта Равуля е имало вход, подобен на портата „Камилите” на римската крепостна стена в град Хисаря. Но всичко това е вече разрушено, – уточнява събеседникът ми. Обяснява, че за Еврейското кале се предполага, че било подарено от цар Иван Александър на съпругата му Сара, която била еврейка:

По времето на цар Борис III Еврейското кале беше място за отдих на софиянци, като другата крепост в околността  – Урвич, с алеи и пейки. Язовир „Искър”, задоволяващ водните нужди на столичани, го нямаше. На негово място имаше топли вирове, пълни с риба, – обяснява разказвачът. Появата на язовира се превръща в трагедия за местните. Някога редом с Долни Пасарел имало и село Горни Пасарел. То останало на дъното на язовир „Искър”, а населението му – разселено из страната.

Разхождайки се из Пасарел, стигаме до паметна плоча на летеца кап. Димитър Списаревски, която напомня за американските бомбардировки над София през Втората световна война. Свършил мунициите във въздушна схватка с американските изтребители, Списаревски отдава живота си, за да им попречи да бомбардират столицата:

Той тук точно над селото направи таран. Удари се в един от американските изтребители. От неговия самолет се пусна пушек и той падна на 2 км от селото. Американският също падна – до крепостта Урвич. Един от американските летци успя да се спаси с парашут. Цяло село го гледахме как вятърът го отнася към планината, където се приземи успешно, – си спомня отминалите времена Никола Янев и разказва симпатичен детайл, представящ прагматичния нюх на българина:

Тези, които намериха парашута, веднага си го разпределиха. Той беше от бяла коприна, която използваха за ризи, въжетата послужиха за връзване на снопи сено, частите от самолета – за навеси. Един от жителите на селото отнесе в София голямо алуминиево парче и от него се произведоха 100 алуминиеви лъжици, които заместиха дървените лъжици, ползвани дотогава в цяло село за сватби, угощения и кръщенета.