„Следобедът на една идеология” е името на мащабна изложба, която разказва за близкото ни минало в поредицата „Другото око”. Инициативата е на Софийската градска художествена галерия. В тази поредица галеристите канят през две години обикновено външни куратори, които не са изкуствоведи или художници. Целта е те да се запознаят с фонда на галерията и да предложат своя тема. Така били поканени да направят свой проект неотдавнашният председател на Съвета за електронни медии Георги Лозанов и писателят Георги Господинов. Галеристите работили цяла година с тях, за да могат те да разгледат фонда и да предложат своята тема. Така се родила изложбата „Следобедът на една идеология”. Ето какво разказва Аделина Филева, директор на СГХГ:
Целта беше за всичко това, което се случва след края на работния ден. Не трудовият човек, не този, който е издигнат със своите подвизи по времето на социализма, а умореният човек, който вече е различният човек. Тук могат да се видят темите, които те са избрали: транспорт, атмосферата на града, бит, съзерцание, различните видове празници, веселие. Но и темата за детството в онези години. И изобщо как ние живеем във времето след работа, тогава, когато човек е уморен. Върху централната стена на галерията пък са събрани няколко творби - на Петър Дочев, на Вихрони Попнеделев, които представят пътуващите хора. Те вече са уморени, те вече спят. Както казва Георги Лозанов: „Ние проспахме донякъде този строй, но това е и самотата на човека, който може да се вглъби и да съзерцава нещата.” Същевременно има и творби, запечатали празници, които обаче някак не носят непременно веселие. Има една умора във всичко това, което е създадено и което всъщност сме преживели, включително художниците. Но те са сътворили много силни произведения, бих казала, в една на пръв поглед обикновена тема – темата за ежедневието.
Както отбелязва Аделина Филева, всяка година се събират проекти на колегите от галерията. Приемат се, разбира се, и външни предложения. След като всички проекти се прочетат, се събира Художественият съвет и се решава как галерията да подреди своята програма, какво да предложи на публиката.
Тази година и донякъде от предишната имахме изложби, които обърнаха поглед по един интересен начин към близкото ни минало. Имаше проект за съвременно изкуство, както и експозиция на изкуствоведа Мария Василева, куратор на изложбата „Изкуство за промяна 1985-2015”. „Форми на съпротива (1944-1985 г.)” пък бе проектът на Красимир Илиев. Всъщност, това са три начинания, които имаха три различни гледни точки за периода преди социализма и веднага след това в първите му години. Не знам дали през следващата година ще се появят начинания в тази посока, дали ще са обвързани с близкото ни минало. Може би посоката ще е различна от това, което представяхме. Защото тези проекти изискват едно особено изследване, когато са свързани с история, както беше при Красимир Илиев. А това означава много работа в архивите, събиране на много документи, за да се подкрепи творческият процес с историята, да се види какво наистина се случва зад творбите.
Но в изложбата на Георги Господинов и Георги Лозанов се търси друго – какво художниците преживяват в своя бит и какво създават. Тази тема не е нещо харесвано или търсено по време на социализма. Едва ли някой иска да гледа уморения и изтощен човек или този, който се е отдал на самота и съзерцание от прозореца на своя дом. Това са проекти, които навеждаха към сериозен размисъл в посока на българското изкуство и връзката с един строй в него, с възможностите да се отдалечиш от този строй, да създадеш нещо, което няма да ти бъде наложено като тема и е различно – обобщава Аделина Филева. В галерията се очакват изследователски проекти, но най-вероятно няма да са в посока на политиката и неотдавнашното ни минало.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..