След оставката на кабинета „Борисов” правителството ще работи до съставянето на ново такова, най-вероятно служебно. Възниква неяснота относно съдбата на държавни сделки за милиарди заради въпроса, дали кабинет в оставка ще има време да се занимава със започналите процедури по тези сделки. Неяснотата е не само заради липсата на време, а и заради вижданията респ. възраженията или лобистките тежнения на някои от останалите политически сили по въпроса.
Отдаването на концесия на летище София например беше обявена като най-голямата сделка в началото годината и от нея се предвиждаше в бюджета да влязат 280 млн. евро. Парите щяха да са спасителна инжекция за затъналите в дългове държавни железници. Вече е ясно, че до края на годината сделка няма да има, след като транспортното министерство удължи на два пъти срока за подаване на оферти и новият е 14 декември. БСП вече се обяви срещу концесията на летището и ще направи всичко възможно тя да не се случи. Синдикатите също са против, както и най-големият нискобюджетен авиопревозвач в Европа „Райънеър”, който неотдавна стъпи в България.
Закупуването на нова военна техника също е под голям въпрос. Сегашният екип на министъра на отбраната в оставка Николай Ненчев подготви два от най-скъпите проекти за модернизацията на армията – придобиването на нов тип изтребител за общо около 770 милиона евро и покупката на два нови патрулни кораби за други 420 млн. евро. Финансовото министерство одобри разходите и ги заложи в бюджетната рамка още за тази година. За това обаче е нужно и одобрението на парламента, а той си отива. Срещу закупуването на нови кораби резерви имат дори депутати от ГЕРБ, а от Патриотичния фронт заподозряха, че бъдещата обществена поръчка вече е предрешена. В същото време чака ред и проектът за придобиването на бронирани машини за Сухопътните войски за около 500 млн. евро.
Милиардната програма за "безплатно" саниране на жилища, е друга голяма въпросителна. Към момента за саниране са подадени над 4000 заявления в цялата страна, а одобрени за финансиране са 2918 блока за около 500 млн. евро. Не е ясно, дали и колко точно пари кабинетът в оставка ще преведе до края на годината на Българската банка за развитие за покриване на направените разходи. Банката чака транш от около 500 млн. евро. Много е важно дали ГЕРБ коректно ще изпълни ангажимента си, за да не завещае дългове по това перо.
Въвеждането на платено преминаване по пътищата отново е на кантар. От пролетта на 2016 г. правителството на Борисов се опитва да избере изпълнител, но поръчката за 100 млн. евро на три пъти бе блокирана от жалби на фирми и едва ли ще приключи до края на годината. БСП не са против въвеждането на платеното преминаване, но се обявиха против начина, по който това се прави и настояваха тол системата да бъде обсъдена в парламента, което не стана.
Разпределянето на около 1,5 млрд. евро. за пътни и жп магистрали, финансирани от еврофондовете, също не търпят отлагане. Това се отнася и за различни проекти по места във водния сектор за 300 млн. евро и пр. и пр.
Така инвестиционните проекти и сделки за милиарди станаха заложник на властовия вакуум, който възникна след оставката на кабинета и неяснотата на политическото развитие до предсрочните избори догодина. Реализацията им зависи от това, доколко прагматично ще се разбират помежду си политическите субекти в това безвремие.
Фонд за подкрепа на изявени деца в областта на културата, изкуствата, науката, образованието и спорта на Столичната община ще финансира участието им в международни конкурси и ще отпуска стипендии за обучение у нас и в чужбина. Той ще започне работа..
Пети ден в около 105 населени места с 8100 абонати в цялата страна все още няма ток заради падналия снеговалеж, съобщи в Габрово служебният министър на енергетиката Владимир Малинов. " Искаме до неделя електрозахранването да бъде възстановено във..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите въобще. Това сподели пред Радио България Янку Берчану - румънец, който от 20 години преподава..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..