Фолклорният Андреевден, наричан още Андреювден, Андрея, Дрейовден, е част от празниците, свързани с осигуряване плодородието през следващата година и неговата защита. Най-популярен е ритуалът, при който сварена царевица и различни други варива се хвърлят нагоре, като едновременно се изричат пожелания. Отбелязва се винаги на 30 ноември – денят, отреден от православната църква за почитане паметта на светия апостол Андрей Първозвани.
Андрей, който от малък търсел божественото, бил ученик на Йоан Предтеча. Един ден стоял на брега на Йордан, когато неговият учител посочил Христос и казал: „Ето Агнецът Божий!“. Андрей тръгнал след Христос и бил с него през целия ден. Той е първият, повикан да тръгне след Спасителя, оттам получил и името Първозвани. Както е известно, Андрей и неговият брат Петър били рибари. След срещата с Христос те започнали да го следват навсякъде и заедно с другите апостоли станали свидетели на Христовите чудеса, смърт и възкресение. Образът на светия апостол Андрей има съвсем различна характеристика в народните представи, в сравнение с църковните текстове, но се откриват и някои сходства с факти от житието му. Например в района на Южното Черноморие той е почитан наравно със св. Никола като покровител на морските бури и хали. В Югозападна България пък разказват, че свети Андрей е баща на свети Никола. Според вярването, на Андреевден денят започва да наедрява с по едно просено зърно, а в някои селища наричат празника Едрей или Едревдън.
Хвърлянето на семената към комина е и жертвоприношение. Прави се с вярата, че така символично хранят мечките и те няма да пакостят на посевите, особено на царевицата. Това идва от реалния живот – нивята, които са близо до горски масиви или граничат с гора, постоянно били опустошавани от горските зверове. В наричанията на Андреевден се казва: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия, да не ядеш хората и стоката!“ или „На ти, мечко, кукуруз, а нам – живот и здраве!“ Мечката присъства и в народните легенди за свети Андрей, според които той побеждава и покорява силното животно. Оттам и още едно име на празника – Мечкинден. В някои селища на Южна България същите ритуали се изпълнявали на 4 декември – деня на Света Варвара.
Снимки: БГНЕС
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..
За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..
Ясно