Мирослав Лесичков представя традиционна мъдрост за оцеляване

публикувано на 07.12.16 в 11:21]

БНР Новини

Снимка: личен архив

Когато чуем думата „рицар”, веднага си представяме мъж в рицарски доспехи и с внушителен меч. В детството си някои от нас са имали мигове, когато са искали да бъдат „рицари“, „завоювали” са замъци, борили са се с имагинерни дракони или са черпили вдъхновение от романа „Кръстоносци” на Хенрик Сенкевич. Нашият събеседник е от тях. През 2003 г. Мирослав Лесичков създава единствената школа за средновековна европейска фехтовка в България. Тя стартира като експериментална Група за изследване и изучаване на средновековни войнски изкуства. Средновековното европейско фехтовално изкуство, съхранило се в ръкописни и печатни документи от периода ХIII-XVIв., има два основни клона – италианска и германска традиции. Един от ръкописите с фундаментално значение за изучаването на средновековната европейска фехтовална традиция е така нареченият Добрингер Хаусбух от 1389 г. Това е първият трактат, от който научаваме за Великия майстор Йоханес Лихтенауер и неговото фехтовално изкуство – Kunst des Fechtens, положило основата на германската фехтовална традиция до края на XVI век. От страна на италианската традиция важно значение има илюстрираният ръкопис на Фиоре дей Либери – Flos Duellatorum от 1409 г. За идеята да се развива това традиционно военно изкуство от Средновековието и у нас ни разказва г-н Лесичков.

Интервю с Мирослав Лесичков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това е важно културно наследство за европейския континент като цяло. Културното развитие на Европа е изключително динамично. Оформя се едно универсално военно изкуство, което е било на дневен ред в рамките на съответната епоха. Важно е да се съхрани културното наследство, защото, губейки знанието кои сме ние и какви сме били, може би ще изгубим и това, какви трябва да бъдем и какви сме сега. Интересно е човек да се занимава с такава културна традиция. Тя, макар и встрани от широкото понятие за култура, защото става дума за културата на войната и военните традиции от епохата, би могла да бъде основополагаща за твърде много качества. Както на физическо ниво, така и на духовно. Три са основните дисциплини, които изучаваме. Първата започва с едноръчен меч. Чрез него научаваме фехтовалната азбука и граматика, образно казано, след което добавяме различни допълнителни инструменти, като малък щит, наречен бъклър, или юмручен щит към едноръчния меч - това е втората ни дисциплина. Третата е свързана с т.нар. дълъг меч. Приоритетно се ползва с две ръце, но има моменти, когато тактически е удачно да го манипулираме само с едната ръка, затова се среща с понятието ръка и половина или бастард – разказва инструкторът.

Снимка Тренировъчните мечове, използвани в тази школа, са прецизни реплики на средновековните образци. В Унгария и САЩ се изработват най-добрите, под вещото ръководство на шведски ковач. Теглото на мечовете варира между 1000-1300 грама за едноръчен меч и 1400-2300 за двуръчен, но, вкарани в движение, те могат да удрят със страшна сила. Използват се незаточени оръжия, които при неправилна употреба могат да нанесат поражения по тялото. Ето защо екипировката е изключително важна по отношение на защитата – ръкавици, мрежести маски, предпазители за гърлото и предмишниците, а за по-силова работа - и дебела платнена броня. В школата тренират лица, навършили 16 г., в момента има и участник на 61, който по нищо не отстъпва на по-младите си колеги. От няколко години през лятото се организира и лагер-школа. Попитах Мирослав Лесичков какво послание носи средновековната фехтовка:

За мен това не е просто някаква игра, откъснато от реалността занимание, идващо от древни времена. Според моето разбиране, това е една почти съвършена мъдрост за оцеляване, която ние можем да почерпим от предците си и да използваме в съвременния живот. В тези напрегнати геополитически времена, в които живеем, такива умения са добра основа, ако се наложи да разчитаме на младите мъже, които растат в България – сподели Мирослав.