Рождество е! Християните са в очакване на великото тайнство – раждането на Христос. В тези мигове сме заедно с митрополита на Българската православна църква за Западна и Средна Европа Антоний.

С мисъл за по-добро бъдеще се питаме дали сме опазили нашите християнски и общочовешки ценности? В размирния ни свят непрекъснато се натъкваме на агресия, терористични актове, на българин, който с шут събаря момиче по стълбите в Берлинското метро, натъкваме се на алчността при трафика на хора и на нелегални мигранти, натикани като сардели в микробус, без храна, вода и въздух – почти задушени. Това ли е нашият мир?

Пороците и страстите винаги са били голямо изпитание за всички хора на Планета и естествено, това не отминава и целокупния български народ, който дълбоко в сърцето помни историята си, пази традициите си и своята православна вяра. Но като човеци всички ние носим и своите слабости и се подаваме понякога на тези изпитания. Тях трябва да преодоляваме с търпение, вяра и надежда, с любов към Бога. Не трябва да униваме, защото изпитания има навсякъде, но да си изваждаме поуки и да бъдем по-добри.

Да се върнем към светлия празник. Българите в Централна и Западна Европа в колко храма се черкуват?

В Западна и Централна Европа имаме 35 църковни общини в 15 европейски столици. Така че Рождество Христово го посрещаме с голяма църковна радост. В тези храмове нашите сънародници се поздравяват с раждането на Спасителя, участват молитвено в светата литургия, причастяват се в тайните Христови, защото днес завършва периода на рождественските пости и започва подготовката за Богоявленските празници, които ще настъпят на 6 януари. Тогава всички ние ще честваме кръщението на нашия Спасител Исус Христос във водите на река Йордан и ще извършим богоявленския водосвет, ще хвърлим кръста, за да може през годината кръста Христов да осенява всички нас.

Вашият благослов към всички християни и по-специално към българите по света.

Да се радват в сърцата си, да не униват, да имат винаги вяра, да помнят историята и традициите си. Да възпитават децата си в родолюбие, колкото и трудно да е. Трябва да знаят, че това, което посеем сега в техните души, ще жънем след време.