Сред спасителните разкопки от изминалата година са проучванията на доц. д-р Стефан Александров и доц. д-р Анелия Божкова от Националния археологически институт с музей при БАН. Впрочем, те започват още в края на предходната, 2015-а.

Поради стечение на обстоятелствата археолозите работили в Югоизточна България на разкопки по трасето на транзитен газопровод за Турция. Там голям екип, ръководен от двамата, успял да проучи мащабна площ с култови съоръжения от неолита или неговия край. Става дума приблизително за около седем хиляди години, до ІV век преди Христа. И по-точно, за няколко исторически периода: късен неолит, преходен период към бронзовата епоха, средна бронзова епоха и класическия тракийски период. Учените са много доволни от резултатите и възнамеряват да ги публикуват в монография. Надяват се тази година да успеят да го направят.

Това са спасителни разкопки, не са археологически обекти, които ние специално сме планирали да проучваме – посочва доц. Александров. И допълва:

Голяма част от нещата, които ние откриваме, са като дар божи за нас. Това беше некропол от т.нар. преходен период към бронзовата епоха или началото на ІV хилядолетие преди Христа. Този период е много слабо проучен в България. Историята му може би е свързана с появата на първите индоевропейци на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа като цяло. Изследвахме шест гробни комплекса. Хубавото е, че успоредно с тези разкопки работим и по проект с института „Макс Планк” в Йена,  Германия. С генетици от този институт, световно известни учени, по един проект, който проучва точно това – опит да се намерят първите индоевропейци чрез анализ на ДНК структури.

Пробите са изпратени за анализ в института „Макс Планк” и се проучват сега, а нашите археолози очакват резултатите от изследванията. И се надяват, че хората, живели преди хилядолетия в този край – село Маленово, Ямболско, може би ще се окажат едни от първите индоевропейци. Това са неща, които учените желаят, но засега не могат да докажат.

Какви по-интересни артефакти са били намерени през изминалия археологически сезон?

Ние не бихме могли да се похвалим с някакви супернаходки, които да вземат дъха на зрителите. Но пък сме доволни, че това са хиляди и хиляди предмети, обикновени за окото на зрителите, за хората, които посещават музеите. В повечето случаи те потвърдиха нашия опит, моя и на колегите, които се занимават с другите периоди, техните виждания за това как се развива материалната култура и основно на траките. Нищо, което да бъде супер изненадващо откъм, как да го кажа, музейна стойност на предмети, които да сложите във витрината и да ахнем пред археологията. Тя е не само това. Тя е проучване на миналото и то въз основа на тези хиляди предмети, които не влизат във витрините. Но има в нашата археология колеги, които са с уникални находки. Те ще могат да се видят на годишната изложба „Българска археология” през февруари във витрините на Националния археологически институт с музей, отбелязва доц. Стефан Александров.