Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нова дисциплина популяризира на достъпен език напредъка на науката

Снимка: личен архив

В днешно време трудно си даваме сметка в каква степен науката и технологиите са станали част от живота ни. Ето защо една нова дисциплина, наречена “Научна комуникация”, си е поставила за цел да разкаже напредъка на цивилизацията по интересен и прост начин, за да ни послужи на практика. Учените все повече популяризират дейността си на по-достъпен език. Именно в „превода“ от научен на обикновен език вижда бъдещето си Невена Христозова, която е докторант по биология в белгийски университет и мечтае да приложи наученото у нас.

Днес всеки може да провери всичко в интернет. И ако потърсим “главоболие”, най-вероятно ще прочетем, че имаме мозъчен тумор – убедена е тя. – Прочитайки грешната информация, много хора остават с впечатлението, че нещо, което реално няма отношение към техния проблем, би им помогнало и така остават недиагностицирани и нелекувани. Или пък залитанията в другата посока – когато сензационна и извадена от контекста информация произвежда грандиозна конспирация с цел всяване на страх от науката и технологиите. И хората си мислят, че луди учени създават в лабораториите си чудовища и катаклизми.

Затова колкото повече и по-достъпно говорят знаещите хора, толкова по-малко ще вярваме на подвеждащи уебсайтове и телевизионни канали, които манипулират информацията и пропагандират митове.

Най-опасни от здравословна гледна точка са антивакс движенията, както и псевдоклиничните изследвания, твърдящи, че обикновен продукт може да бъде магически лек – казва Невена Христозова. – Злоупотребата с антибиотици също е голям проблем, защото ако някоя бактерия развие резистентност към лекарството, навреждаш не само на себе си, но и на околните. Въобще има всякакви теории, но когато те засягат човешкото здраве и изхранването на цяла една страна, а и на цялата планета, тогава това е много сериозен проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание.

И пръв сред тези проблеми стои „чудовището” ГМО.

Генномодифицираните храни, за да бъдат допуснати до тестове за отглеждане в полеви условия и за хранителна стойност и качество, са минали през множество изследвания – за токсичност, алергенни качества и какво ли още не. Това не може да се каже за нито една друга хранителна съставка на пазара, без значение от какъв произход. И тъй като се занимавам с растителни биотехнологии, мога смело да твърдя, че генномодифицираните храни не са опасни. В научните среди има толкова много публикации, които доказват, че те са годни за консумация, защото са стриктно контролирани.

Не така обаче стои въпросът с храните, получавани чрез радиация или химическа мутагенеза – за тях европейското законодателство засега не изисква тестване. Затова и тези продукти са на пазара, въпреки че могат да бъдат опасни както за околната среда, така и за здравето на хората, твърди Невена Христозова.

Отглеждат се навсякъде, защото говорим за сортове, които ги има включително по нашите пазари. Има много бобови растения, които са модифицирани чрез химически агенти, променящи структурата на ДНК. След като бъдат третирани с тези агенти, те би трябвало да бъдат много добре изчиствани, особено ако става дума за семена, но дали се прави, няма никаква отчетност за това.

В подобни случаи единственото, което може да се направи, е да бъдат публикуват достоверните факти и всеки от нас информирано да избере дали да консумира този вид храна.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ако Google можеше да говори – от какво се вълнувахме през 2024 г.

През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..

публикувано на 03.01.25 в 11:00

Мъртвите птици в Копривщица нараснаха на 1007

Хиляда и седем мъртви птици и 31 пострадали е равносметката от фойерверките в новогодишната нощ в Копривщица, съобщи за БНР Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани". Половината от живите планински чинки имат трайни..

публикувано на 03.01.25 в 10:04

Какви валути търсеха най-много българите през 2024 година?

Двете най-търсени от българите валути през 2024 г. остават американският долар и еврото, както и през 2023 година. Изключително популярни са и парите на съседните ни балкански страни - турската лира, румънската лея и сръбският динар. След тях се нареждат..

публикувано на 03.01.25 в 07:30