В днешно време трудно си даваме сметка в каква степен науката и технологиите са станали част от живота ни. Ето защо една нова дисциплина, наречена “Научна комуникация”, си е поставила за цел да разкаже напредъка на цивилизацията по интересен и прост начин, за да ни послужи на практика. Учените все повече популяризират дейността си на по-достъпен език. Именно в „превода“ от научен на обикновен език вижда бъдещето си Невена Христозова, която е докторант по биология в белгийски университет и мечтае да приложи наученото у нас.
Затова колкото повече и по-достъпно говорят знаещите хора, толкова по-малко ще вярваме на подвеждащи уебсайтове и телевизионни канали, които манипулират информацията и пропагандират митове.
Най-опасни от здравословна гледна точка са антивакс движенията, както и псевдоклиничните изследвания, твърдящи, че обикновен продукт може да бъде магически лек – казва Невена Христозова. – Злоупотребата с антибиотици също е голям проблем, защото ако някоя бактерия развие резистентност към лекарството, навреждаш не само на себе си, но и на околните. Въобще има всякакви теории, но когато те засягат човешкото здраве и изхранването на цяла една страна, а и на цялата планета, тогава това е много сериозен проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание.
И пръв сред тези проблеми стои „чудовището” ГМО.
Генномодифицираните храни, за да бъдат допуснати до тестове за отглеждане в полеви условия и за хранителна стойност и качество, са минали през множество изследвания – за токсичност, алергенни качества и какво ли още не. Това не може да се каже за нито една друга хранителна съставка на пазара, без значение от какъв произход. И тъй като се занимавам с растителни биотехнологии, мога смело да твърдя, че генномодифицираните храни не са опасни. В научните среди има толкова много публикации, които доказват, че те са годни за консумация, защото са стриктно контролирани.
Не така обаче стои въпросът с храните, получавани чрез радиация или химическа мутагенеза – за тях европейското законодателство засега не изисква тестване. Затова и тези продукти са на пазара, въпреки че могат да бъдат опасни както за околната среда, така и за здравето на хората, твърди Невена Христозова.
Отглеждат се навсякъде, защото говорим за сортове, които ги има включително по нашите пазари. Има много бобови растения, които са модифицирани чрез химически агенти, променящи структурата на ДНК. След като бъдат третирани с тези агенти, те би трябвало да бъдат много добре изчиствани, особено ако става дума за семена, но дали се прави, няма никаква отчетност за това.
В подобни случаи единственото, което може да се направи, е да бъдат публикуват достоверните факти и всеки от нас информирано да избере дали да консумира този вид храна.
В "България днес" на 2 януари 2025 г. Райна Манджукова, ръководителката на ИАБЧ ни разказва за дейността на агенцията, как е в помощ на различните български общности и взаимодействието й с другите институции. След това от мрачната и мъглива София се..
Преговорните екипи на ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "БСП-Обединена левица" и "Има такъв народ" обсъдиха предложения по проект на споразумение за управление. За това съобщиха от ГЕРБ на страницата си във фейсбук. Срещата се е провела в Народното..
През 2024 г. българските ученици завоюваха 91 медала от международни, европейски, младежки и балкански олимпиади и състезания по природни науки. 11 от тях са златни, 40 - сребърни, и 40 - бронзови. Това съобщиха от Сдружението на олимпийските отбори по..
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..