Финансовата система в България е доста специфична и втора като нея в Европа няма. В страната действа т.нар. валутен борд, който ограничава значително правомощията на БНБ, но който и налага строга финансова дисциплина. Но най-важното в случая е, че националната парична единица лев е с фиксиран курс към еврото – приблизително два лева за едно евро. Така че от тази гледна точка е напълно без всякакво значение с какво се плаща и в каква валута са определени цените. На практика не е точно така, защото в никой нормален български магазин няма да се съгласят да им платите за закупената стока в евро или в друга валута. Само в левове! В бизнес отношенията е по-различно и всеки може да реши дали предпочита евро или лева.

Преди десет години, когато България влезе в Европейския съюз, тя подписа и клаузата в договора за присъединяване, че се задължава да въведе еврото като национална валута при изпълнението на определени критерии и изисквани. Това не е станало досега и според министъра на финансите в оставка Владислав Горанов, за тези 10 години сме извървели едва 20% от пътя до еврозоната. А пък според Националната банка за една година тя ще се справи с всички нерешени банкови проблеми, спиращи досега влизането в еврозоната. В действителност, най-големият коз на българските власти в не особено активните им усилия да убедят страните от валутния съюз да ни  пуснат вътре в него, е финансовата стабилност. Валутните резерви на страната са 160% от изискваните от закона за валутния борд и достигат 24 млрд. евро. Правителството, за разлика от много други в самата еврозона, постигна бюджетен излишък и за никакви дефицити и дума не може да става. Маастрихтските критерии, спазването на които е задължително условие /което рядко се спазва на практика/ за въвеждането на еврото, отдавна са изпълнени.

И тук откриваме много сходства с казуса Шенген. България по признанието на всички страни от зоната за свободно придвижване, отговаря на всички записани условия. Отговаря на написаните правила, но не отговаря на вкуса на някои западноевропейски лидери и те засега не показват никакви положителни знаци, че може най-накрая да приемат и България в Шенген. Паралелът с еврото е очевиден – на хартия всичко е „ОК“, на практика всички, от които зависи нещо в еврозоната, се правят на разсеяни и много заети с по-важни дела.

Всичко това е унизително за България, тъй като по-ясна демонстрация за второстепенното място, което й се отрежда в Евросъюза, е трудно да се намери. Един от основните стълбове на обединена Европа при създаването й беше солидарността. Днес тази дума се чува все по-рядко и рядко.

Но събитията в Евросъюза вървят в такава посока и се развиват с такава динамика, че няма да бъде чудно един ден България да установи, че за нея е било по-добре извън Шенген и извън Еврозоната.